Отговаря ли на стандартите маслото у нас? Оказва се, че половината от пробите, взети за изследване от асоциация „Активни потребители”, цитирано от bTV, са с несъответствия от стандарта. Отклоненията варират от добавяне на немлечни мазнини, добавяне на вода, неправилно етикиране, до влагане на забранени от закондателството съставки като фунгицида натамицин.
Принципно кравето масло е много лесен за производство продукт, а изискванията към него, валидни за целия свят, са прости и разбираеми – маслото се състои от 82% мазнина и до 16% вода. Не се допуска добавяне на никакви други съединения.
През 2014 г. асоциация „Активни потребители” тества 15 марки масло за наличие на немлечни мазнини и вода. При четири от тях беше установено добавяне на растителни мазнини, а при едно имаше повече вода.

През 2015 г. бяха изследвани 10 марки. В четири от тях имаше немлечни мазнини. По-добра ли е ситуацията сега? Оказва се, че не – напротив.

За теста през 2017 г. са използвани 10 марки масло. Продуктите са купени от търговски обекти в Несебър и Бургас през август, а изследването им е продължило до октомври.

Според българското законодателство продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като „имитиращи”, а на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя. Това изискване не е спазено.

От изследваните 10 търговски марки в три се открива нерегламентирано влагане на немлечни мазнини. Това са съответно 10-грамова опаковка на „Маркенбугер ЕООД” (производител посочен на опаковката, на кашона е друг – „Милтекс КК ЕООД”, Варна) и две марки от 125 гр масло („Чепеларе” и „Хранинвест”), произведени от „Хранинвест ЕООД”, с. Кичево, област Варна.

Количеството на използваните немлечни мазнини варира от 40 до 60% спрямо общата масленост. При две от търговските марки - тези на компания „Хранинвест”, допълнително е установено и влагане на големи количества вода.

Това е търговска измама, но води до значително влошаване на качеството на храната. Вложените немлечни, най-вероятно хидрогенирани растителни мазнини, повишават риска от сърдечно-съдови болести. Допълнителната вода от своя страна увеличава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми, както и окислителни процеси водещи до натрупване в продукта на токсични и канцерогенни съединения. 
Рискът от бързо разваляне при влагане на допълнителна вода се намалява чрез влагане на антибактериални и антигъбични препарати с цел удължаване сроковете на трайност.

Натамицинът (Е235) е едно от тези съединения. Това е фунгицид (препарат, унищожаващ гъби) от групата на макролидните полиени и се добива от естествения щам на Streptomyces natalensis или на Streptococus lactis.

Той се използва в хранителната индустрия отдавна, но приложението му има редица ограничения. В Европейския съюз натамицинът е разрешен само за повърхностно третиране на някои сирена и сухи салами – за предотвратяване развитието на плесени (Директива 95/2 от 1995). Влагането на натамицин в краве масло е забранено в ЕС.

При три от тестваните десет марки се открива натамицин – „Чепеларе“ и „Хранинвест“, произведени от „Хранинвест ЕООД”, като и марката „Роса“ на „Белла България“. Количествата варират от 8 до 32 мг/кг.

Натамицинът в маслата без съмнение е добавен умишлено от производителите, защото няма никакъв друг начин за неговото попадане в краве масло.

Влагането му е грубо нарушение на българското и европейското законодателство. Това съединение е сравнително слабо токсично за хората, но въпреки това представлява риск за здравето по следните причини:

Натамицинът инхибира развитието на видими плесени по повърхността на маслото, но не спира растежа на патогенните бактерии. Слагайки натамицин, производителите безотговорно увеличават сроковете на годност на маслото, но това води до риск от развитие на опасните бактерии, особено когато той е комбиниран с повишено съдържание на вода.

Натамицинът е алерген и затова неговото присъствие в храните задължително трябва да се отбелязва на етикета.  Освен това той е поредният химикал, натоварващ без нужда метаболизма на консуматорите. Неговото присъствие в кравето масло не носи никакви предимства, които биха обосновали използването му.

Установени са и проблеми с етикирането: при две търговски марки няма информация за съдържанието на белтък; реално измереното количество мазнини е значително по-ниско от информацията на етикетите при две марки; при пет проби измереното съдържание на белтък е с повече от 10% по-ниско от декларираното; при три марки водата в кравето масло е значително по-висока от стандарта (16%).
Някои от установените в етикетите нарушения са следствие на умишленото добавяне на немлечни мазнини и/или вода.

При други производителят е признал влагането на допълнителна вода в продукта, но отбелязаното на етикета е по-малко от реално установеното. Проучването на „Активни потребители” показва, че само в две от десет марки всичко е наред, а в още три отклоненията са незначителни и няма да се отразят на здравето на потребителите.

При другите пет марки обаче се установява нерегламенирано и/или незаконно влагане на немлечни мазнини, вода и фунгицида натамицин. Това са следните търговски продукти: Miltex, Butter на „Милтекс КК”, „Чепеларе” на „Хранинвест”, „Роса” на „Белла България” и „Хранинвест”.

Консумирането на изброените търговски марки може да се отрази негативно на здравето на хората, посочват от асоциация „Активни потребители”.

Грубите нарушения са  установени при пет марки, които се произвеждат от три български компании. За две от тях – „Милтекс” и „Хранинвест”, това не е за първи път. Техни продукти са засичани с добавени немлечни мазнини и вода при изследванията на „Активни потребители” и през 2014 и 2015 г.