Проф. д-р Никола Григоров, д.м.н., е един от водещите специалисти по вътрешни болести и гастроентерология с дългогодишен опит. Председател е на Българската асоциация по ултразвук в медицината, член на ръководството на Дружеството по гастроентерология, член на борда на директорите на Европейската федерация по ултразвук в медицината и на научния съвет към същата организация, както и на американския институт по ултразвук в медицината.

Специализирал е в Прага, Копенхаген, Токио. Консултант и експерт по гастроентерология  и абдоминална ехография. Утвърждава абдоминалната ехография в България като рутинен метод чрез обучение на лекари от цялата страна. Въвежда всички направления в абдоминалната ехография, провежда пунционната цитологична и хистологична диагнастика под ултразвуков контрол. Извършва интервенционални процедури под ехографски контрол като алтернатива на хирургията: неоперативно лечение на паразитарни и непаразитарни кисти на черния дроб, кисти на панкреаса, бъбреците, на коремната кухина, абсцеси на черния дроб чрез катетерно лечение, аблации (унищожаване) на чернодробни тумори - първични и метастатични. 

Колко трябва да изпиеш, че да си с диагнозата на Ласкин

В интервюто, което ви предлагаме, акцентираме на две теми: връзката алкохол - черен дроб и лечението и прогнозата при хепатит В и хепатит С. 

- Проф. Григоров, наскоро издадохте книга  - какво целите да кажете и покажете с включените в нея 12 разказа?

- Тези 12 разказа са посветени на моите срещи с алкохола, най-образно казано. Хронологично представени от първия ден на кариерата ми, та до последните години. Искам веднага да кажа, че това не са черни разкази, защото в тях става въпрос не само за неприятни случки. Има и весели, има и закачливи, има и с известен край, има и поучителни разкази. Идеята за тях се зароди, защото предизвикваха голям интерес, когато съм ги разказвал на студентите ми, на колегите. В началото на книгата на няколко страници е представена историята на алкохола, написана от мой приятел. Така хората ще посрещнат четивото със знанието, че умишленото производство и придобиване на алкохол от човека започва преди 10 хиляди години, още от първобитните хора. Което означава, че генното развитие и експресия във връзка с приемането на алкохол датира много отдавна, то е залегнало в генома на човека. 

Цялото интервю с проф. Григоров, четете в zdrave.to