Винаги съм се чувствала самотна. Винаги. Самотата бе моя постоянна спътница и бе проникнала живота ми отвсякъде. Тежеше ми, опустошаваше душата ми. Проникваше във всяка моя емоция, във всеки мой ден и ги скапваше, простете за израза. 

Всякак съм я отработвала. Но тя не си отиваше. Душата ми тъгуваше за някого, страдаше от нечия липса. 

Често съм опитвала да запълвам тази липса. Пробвала съм с какво ли не - четене, писане, развлечения, хоби, разговори с приятели, учене, пътуване. Но празнотата оставаше. Честно да си кажа вече не вярвах, че ще намеря изход, решение, изцеление. 

До тази вечер. Отидох на лекция, в която лекторът Людмил Стефанов разказваше за учението на Берт Хелингер за констелациите. 

Какво представлява учението на Берт Хелингер за констелациите  и как намерих себе си четете на най-полезния здравен сайт Zdrave.to