В памет на моята баба, която си отиде преди 13 години. От нея научих да се справям, да устоявам, да преминавам през трудностите, да съм чепата, да се шегувам, да имам истинска приятелка и да живея с последствията от постъпките си. От нея научих, че от думите боли. Бабо, помня те!
Събудих се обляна в пот. Сънувах страшно чудовище: огромно, черно-зелено на цвят, лепкаво, слузесто, силно. Тропаше по прозореца на стаята ми и крещеше да го пусна вътре.

Усещах пулса си навсякъде -  в ушите, в гърлото, в стомаха. Краката ми бяха омекнали. Ръцете ми трепереха. Умът ми беше каша. А чудовището не спираше да тропа и крещи: “Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!”. Една част от мен се бунтуваше: “Как така ще пусна този звяр в дома си?!”.

Друга обаче ми казваше, че не мога да го спра, защото вече беше влязло! И не само беше, но и беше успяло да изяде спокойствието ми, да разхвърля света, който си бях подредила, да унищожи всичко хубаво, което бях създала. Чудовището не преставаше да вилнее и руши. Крещеше в лицето ми: “Дай ми още, дай ми още.... Кажи ми го! КАЖИ МИ ГО!!!!”

Останалата част от историята на психолог Борянка Борисова четете на най-полезния здравен сайт Zdrave.to