Самотата кара онези области от мозъка, които отговарят за засичането на заплаха и атака, да бъдат по-активни, откри ново изследване. Това може да направи хората, които са социално изолирани, по-отбранителни и подозрителни, като механизмът е вид самозащита. И, в резултат, може би това е една от причините самотните хора да бъдат маргинализирани.

Д-р Джон Чакопо, експерт по проблемите на самотата, обяснява:

“Ние открихме интересна динамика на феномена, при която хората биват изтласкани на ръба на социалната мрежа, когато станат самотни. По периферията хората имат по-малко приятели, но тяхната самота ги кара да губят и малкото, които са им останали.”

“Този усилващ ефект вероятно означава, че нашата социална мрежа може да се разнищи откъм краищата, точно като при развлечен пуловер.”

И това е интересно: 6 сигнала, че черният ви дроб не може да устои на живота, който водите - четете тази и още полезни новини на zdrave.to 

Изследването е сравнило мозъците на самотни и несамотни хора. И двете групи са били изследвани с ЕЕГ апарати, които са измервали електрическата активност на сивото вещество.

Били са им показвани серии от думи, които са варирали по отношение на социална ангажираност и позитивност.

Оказало се, че мозъците на самотните хора са били много по-бързи в забелязването на думи, които са били свързани с идентифицирането на социална заплаха, като например думата “враждебен”, отколкото несамотните хора.

“Да бъдете на периферията на социалния периметър е не само тъжно, но и опасно. Нашият модел за социална изолация показва как тя влияе на мозъка на изолирания човек. Но акцентът при самотата е на краткосрочното оцеляване и себезапазване, включително и върху социални заплахи,” завършва Чакопо.