Петър Петров е магистър по психология. Работил е като психотерапевт в Терапевтична общност за лечение на зависимости “Феникс”, с. Бракьовци, близо до София. Член е на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия (БАКПП).

Като психотерапевт (под супервизия) се позовава на интегративни терапевтични подходи, включващи основно психоаналитични и когнитивно-поведенчески техники при работа с психологичните и психичните проблеми на хората. Повлиява изключително благоприятно проблемното функциониране през пубертета и юношеството през арт-терапевтични и имидж техники (през метафората на изображението) и когнитивни методи.

Еклектичният подход (аналитичен и когнитивно-поведенчески в случая) дава шанс на пациента да се докосне до най-дълбинните си страхове - да преживее, но контролирано, тяхното повторение в терапията, и в крайна сметка да излезе от нея с чувство за не потвърждаване на първоначалните си очаквания, свързани с тези страхове - т.е. да ги надживее.

- Г-н Петров, какво е вдишването и издишването през погледа ви на психотерапевт?
- Вдишване и издишване... Напрежение и отпускане. Вземане, приемане и даване, отдаване... Нужно е само човек да се събуди за простите неща в живота си, които често са тънката червена нишка, разграничаваща здравето от болестта, нормата от патологията.
Вдишването е зареждането - вземането от живота, а издишването е подготовката за презареждането - даването, отдаването, подаръка ни към него. Да издишаш е като да се подчиниш на живота, като да се довериш на себе си. Метафорично, човешкият организъм притежава акумулаторна батерия с приблизителен живот 70-80 години. Вашата батерия е вашият бял дроб. Колко ще е продължителността на живота на вашата батерия не знам, но “производителят” (прости ми Господи) винаги е отпускал двайсетина години остатъчна мощност при правилна експлоатация. 

Цялото интервю с Петър Петров четете на най-полезния здравен сайт Zdrave.to