- За какво мечтаеш? - попитах аз. Очите заблестяха, усмихна се загадъчно и започна да разказва. Думите рисуваха ясна, ярка, наситена картина на мечтата. Усетих даже мириса на въздуха в пространството, което описваше. Когато приключи, я попитах: “Какво те спира да го направиш?”. 

- Отлагам... Страхувам се да започна, да покажа какво мога, защото не знам дали го мога... Страхувам се да покажа работата си пред хора, които са авторитети за мен... Страхувам се, че може да ме критикуват. Има още теми, по които не съм подготвена, а се притеснявам да поискам информация за тях... Срамувам се, че има неща, които не зная, не умея... Страхувам се да направя каквото и да е в желаната от мен посока, защото мога да сбъркам и да не успея... И затова отлагам действието... Сега дори се учудвам как се престраших да ти разкажа мечтата си...

„Корените“ на страха от провал

“Няма да те похваля, това не е достатъчно, постарай се още”. “Критикувам те, за да те мотивирам да го направиш по-добре”. “Има още неща, които не знаеш и не можеш!”. Хората на възраст между 40-50 години често са учили и работили в атмосфера с подобни послания. Даже и днес има хора на властови позиции, които използват негативни отзиви, критика, заплахи и/или катастрофални картини, за да мотивират подчинените си да постигат целите, поставени пред организацията (или институцията). Но вместо да мотивира, посланието, отправено към човека, че работата, която е свършил, не е достатъчно добра, постепенно го довежда до убеждението, че  каквото и да направи, няма да бъде в състояние да удовлетвори изискванията на конкретния човек и на ... околните. 

Какво още пише психологът Борянка Борисова за страха от провал четете на най-полезния здравен сайт zdrave.to