Много от нас са свикнали да разчитат, ако не на друго, поне на собствения си мозък. Но дори и той не е безпогрешна машина и има своите „бъгове“, известни като когнитивни изкривявания. Ето само някои от капаните, в които всеки от нас е попадал поне веднъж. Може би ще се сетите за още. Психологическата наука е богата на доказателства колко несъвършени са нашите уж рационални съждения и избори, пише Obekti.bg, позовавайки се на Bright Side. 

Проклятието на знанието

В един експеримент група участници е трябвало да избарабани мелодия, а друга група – да я познае. Първата група смята, че поне 50% от втората ще я познаят. В действителност, познават само 2,5%. Причината е, че хората с повече информация често не могат да погледнат към дадена ситуация от гледната точка на по-малко информираните.

Отклонение в посока към статуквото

Хората предпочитат нещата да останат такива, каквито са. Това ни кара да мислим, че потенциална печалба от неизследвана опция не е за предпочитане пред запазването на статуквото.

Илюзия за прозрачност

Хората са склонни да надценяват способността на другите да разбират. Например, мислим, че всички могат да усетят нашето напрежение и неувереност, докато в действителност рядко някой си дава сметка за тези чувства.

Тенденция за доказване на собствената гледна точка

Хората търсят и обръщат внимание на фактите, които затвърждават собствените им мнения. Подборът и запаметяването на информация са избирателни. Това, което не противоречи на настоящата ни гледна точка, е приоритет. Не само търсенето на информация може да е изкривено, но също така интерпретацията и спомените.

И това е интересно: Недоспалият мозък се „самоизяжда” - четете тази и още полезни новини на zdrave.to

Eфект на притежанието

Този феномен е описан през 1970 от Ричард Талер и Даниел Канеман. Според него човек е по-склонен да цени нещата, които вече притежава. Хората са склонни да продават нещо, към което са привързани, на много по-висока цена от тази, която самите те биха платили.

Професионална деформация

Професията често оставя своя отпечатък върху характера. Един ИТ специалист търси системни грешки в реалния живот, психотерапевтите подхождат към проблемите на приятелите си като към професионални казуси, а учителите поучават, без да усетят.

Грешка в планирането

Това когнитивно изкривяване ни кара да смятаме, че предстоящата задача ще отнеме по-малко време, отколкото в действителност. Често си представяме резултатите твърде оптимистично. Интересно е, че когато планираме времето, за което някой друг трябва да изпълни дадена задача, често сме склонни да определяме повече време, отколкото реално му отнема.

Подценяване на бездействието

Хората мислят, че бездействието е по-добър избор, отколкото действието, което ще даде почти същия резултат. Всъщност, като се отказваме от действие, ние се отказваме и от отговорност. Бездействието в повечето случаи е най-лошият избор.

Ефект на познатото

Склонни сме да харесваме и да се привързваме към познатите неща без особена причина. Това се отнася както за хората, така и за предметите, марките и всичко останало.

Информационна каскада

Хората са склонни да вярват на информацията, която преобладава в публичното пространство. Например, рядко се съмняваме в информацията от големите информационни канали, или е по-лесно да се съгласим с мнение, което споделят всичките ни приятели във Facebook.

Рационализация след покупката

Това когнитивно изкривяване понякога се нарича „Стокхолмски синдром на клиента“. След като купим нещо скъпо, сме склонни да търсим причини, че сме били прави в избора си. Никой не иска да си мисли, че е пръснал пари напразно.

Фундаментална атрибутивна грешка

Приписваме успехите на личните си качества и заслуги, докато неуспехите отдаваме на външни обстоятелства. Когато говорим за другите, използваме обратната логика. Техните победи ни изглеждат в много по-голяма степен късмет, докато загубите им отдаваме на личните им недостатъци.