Искам да ме оставиш на мира! Искам да си коректен! Искам да ме уважаваш! Искам да зачиташ личното ми пространство и граници! Искам да ме разбираш! Искам да ме подкрепяш! Искам да не ме подценяваш! Искам да не ме игнорираш! Искам да зачиташ чувствата ми! Искам да ме уважаваш! Искам яснота! Искам сигурност! Искам свобода! Искам равнопоставеност! Дори само като четем тези изречения, се напрягаме и изнервяме. А опитайте да си представите какво изпитва, чувства, преживява човекът, към когото са насочени! 

Представяте ли си натиска, под който го поставяме, като очакваме от него не само да ни чуе и разбере, ами и да изпълни това, което искаме от него. Задаваме ли си въпроса: “Това негова работа ли е?”. Когато сме неудовлетворени и искаме от другия, сме изискващи, речево активни, но реално сме пасивни, настъпателни, очакващи, недоволни, раздразнителни. Когато искаме, сме насочили погледа си навън и сме предали отговорността за себе на другия. 

Как да използваме тази болезнена ситуация в наша полза? 
Преди да отговоря на въпроса, ще опиша защо ситуацията е болезнена и за искащия. Защото той преживява невъзможност да удовлетвори потребността си сам, напълно съзнава, че не може да я удовлетвори без другия човек, изпитва гняв, разочарование и недоволство. Загубил е устоите си и вътрешния си баланс. Умът му е “на каша”. Може да се чувства пренебрегнат, незачетен, невидян, нечут. Когато сме в такава ситуация, можем да опишем чувствата си и да се върнем на тях в по-късен етап, за да анализираме нещата и размишляваме. Това може да ни помогне да открием нуждата си.

Ако си отделим време, седнем и запишем исканията си, ще прозрем: когато искаме, сме в позицията на детето. Тогава имаме очакването, че другият е длъжен да задоволи желанията ни безусловно. Дори отиваме и по-далеч - смятаме, че сме в правото да получим от него това, което желаем. Само че нямаме това право. 

Когато вече сме пораснали, не сме деца, а възрастни хора, не можем да искаме и изискваме от другия човек. Това, което можем, е да споделим с него от какво имаме нужда. Дали той ще чуе нуждата ни и ще я удовлетвори? Това, което следва, може и да ви ядоса. Другият не е длъжен да изпълнява желанията ни. Но той може да чуе, да се съобрази и ако има възможност - да удовлетвори нуждата ни. “Наша работа” е да си изясним от какво имаме нужда и да споделим това със значимия за нас човек. Да заявим нуждата си с любов към себе си и към другия. 

Техниките за говорене, предполагащи желанията ви да станат чути, разбрани и изпълнени, четете в най-полезния сайт zdrave.to