Херпесните инфекции са много разпространени и често срещани. Смята се, че повече от 80% от хората са заразени с херпесния вирус. По-малък процент от тях обаче имат изява на заболяването, тъй като човек може да бъде инфектиран и никога да не се появи и едно мехурче. Директният контакт е най-лесният начин за заразяване, но понякога това става и по индиректен път – чрез ръце или предмети, върху които вирусът може да преживее за ограничено време.

„Вирусът остава да съществува през целия ни живот в определени нервни клетки, като обикновено е в състояние на покой, без да се размножава и причинява обриви. Под действието на различни провокиращи фактори може да настъпи активиране и да се образуват познатите ни мехурчета. Сред тях основно място заема слънчевото излагане, също така - стрес, заболявания, водещи до понижаване на имунитета, настинка, преди менструация, травма в областта на лицето, устните, очите, устата и др. Често не се открива причина за активирането му.

Предполага се, че една от основните причини появата на херпеси да зачестява именно през летния сезон е фактът, че прекомерното излагане на слънчевото въздействие често намалява естествените защитни механизми на организма”, обяснява специалистът по кожни и венерически болести доц. д-р Гриша Матеев от Клиниката по кожни болести в Александровска болница, ръководител на Направление по болести на съединителната тъкан и детска дерматология.
Секторът по педиатрична дерматология е създаден през 40-те години на миналия век. Той е единствен по рода си в България и понастоящем. Детският сектор е обособен самостоятелно и отделно от останалите болнични стаи в клиниката. Хоспитализират се деца от 3 до 18 години за диагностициране и лечение на дерматологични заболявания, характерни за тази възрастова група.

- Лесно ли можем да се заразим с този толкова устойчив вирус, доц. Матеев?

- Между 50 и 80% от европейците се заразяват с вируса на херпеса, а при азиатците поражението е върху 100% от населението. Все още не е намерена панацея за това заболяване, но с малко повече усилия можем да се предпазим от него. 

Заразяването с херпес се случва почти анонимно - от хора без явни признаци. Проводникът на инфекцията най-често е слюнката - така се заразяват децата до 4-годишна възраст с херпес от I тип - мехурчета на устните, брадичката, бузите. Слюнката може да бъде върху повърхността на играчката, в целувката на роднините. Ако е у самото дете, в такава нежна възраст напълно вероятно е и автозаразяване. Така херпесът от тип I може да премине в тип II - генитален. 

Не самият вирус, а неспособността на имунната система да се бори с него се предава по наследство. Оттук идва масовостта на заболяването. 

Вирусът „минава“ през лигавицата или през микроскопични травми по кожата като порязвания, убождания, драскотини. След това се разнася чрез кръвта и лимфната течност по всички органи и системи. Засяда по разклоненията на нервните клетки и се премества към централната нервна система. А там вече се настанява завинаги. Наличието на един тип на херпесния вирус в организма не изключва възможността от заразяване с друг тип.

Цялото интервю с доц. д-р Гриша Матеев, както и всичко за гениталния херпес, четете в zdrave.to