Д-р Инеса Григорова е психотерапевт, водещ научен сътрудник в белоруския научен отдел за психично здраве. Провежда дългогодишни изследвания, които показват, че много от хората, нуждаещи се от помощта на специалист, се притесняват да я потърсят.

В резултат на това психосоматичното заболяване прогресира, а качеството им на живот драстично се влошава. В това интервю тя споделя защо понякога болестта сякаш се вкопчва в човека и не иска да си тръгне, как тялото е свързано с психиката и защо след дълги години квалифицирана медицинска помощ такива пациенти не могат да оздравеят. 



- Д-р Григорова, много ли са пациентите днес с психосоматични заболявания?
- Според Световната здравна организация около 38-40% от пациентите, които посещават терапевт, страдат от  психосоматични заболявания.

- Как определяте, че това е психосоматично заболяване, а не  нещо друго?
- Първо, от разказа на пациента. Той започва своята история с факта, че е бил лекуван дълго време, може би шест месеца, година, две... и нито едно лечение не е дало резултат. Той отива при един, втори, трети терапевт, правят му изследвания, а някои симптоми не се вписват в традиционната симптоматика на болестта. Лекарят му предписва лекарства по протокол, всичко е както трябва. Той си тръгва и сякаш се чувства по-добре. След известно време се връща със същите оплаквания.

- Кои заболявания най-често могат да бъдат психосоматични?
- Създадена е т.нар. чикагска седморка от такива болести. Тя включва хипертония, астма, пептична язва, улцерозен колит, атопичен дерматит, коронарно сърдечно заболяване, тиреотоксикоза (синдром, свързан с прекомерно образуване на хормони на щитовидната жлеза). Сега към тази седмица са добавени и други заболявания, които са свързани с психосоматични разстройства. Това са: алергия, булимия, анорексия и дори онкологични процеси. Вече съществува и такова явление, като психо-онкология.

- Какво може да направи терапевтът, ако види, че пациентът вече шест месеца страда от хипертония, кръвното му налягането не спада, а в същото време изследванията са добри?
- Трябва да се изпрати на психотерапевт. Има специални въпросници и скали, които пациентите могат да попълнят дори и при терапевта. Например, в скалата “хадс” (на тревогата и депресията), има 14 твърдения. Седем за идентифициране на тревогата и седем - за депресията. Пациентът може да го направи само за две минути, а на лекаря ще са му нужни минута и половина, за да интерпретира отговорите на пациента и да каже дали има тревожност и депресия. 

- Бихте ли дали примери от практиката си, когато са ви търсили пациенти с психосоматични заболявания?
- По-лесно е да се каже кои пациенти нямат психосоматични заболявания. Моята докторска работа беше свързана с психотерапията на пациенти, които са имали рак на щитовидната жлеза. Днес казват, че това заболяване също може да бъде психосоматично. Щитовидната жлеза е органът номер едно, който реагира на стреса. Тя е като “щит”. Ако тя се е справила със стреса, при човека се включва адаптивна реакция и той го понася леко. Ако не, тогава в тази зона се натрупва хроничен стрес. Функцията на органа е нарушена.
Случва се да идват хора, които имат хронично болезнено поведение: когато болката в човека се е превърнала във вторична изгода.

Наистина ли всички болести са от нерви четете в интервюто с Д-р Инеса Григорова на най-полезния сайт zdrave.to