Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари изпрати протестно писмо до здравния министър, председателя на Лекарския съюз и управителя на Здравната каса. Основното възражение на джипитата е свързано с резултатите от изследванията на пациентите, при които идеалните граници за контрол на хроничните заболявания да са критерии за качество и ако не са постигнати, лекарите да се глобяват от РЗОК на всеки 6 месеца. Същевременно от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предложиха законодателна инициатива, която да елиминира изцяло критериите за оценка на качеството като инструмент за санкции от страна на НЗОК. Те трябва да са само основа за анализ и за формиране на здравна политика, а контролът на качеството да е извън правомощията на здравно-осигурителния фонд, чиято задача е само да купува (финансира) медицински дейности. Предлагаме коментара на д-р Миндов, председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари.
- Д-р Миндов, защо джипитата сте против въведените критерии за качество на лечението, заложени в НРД от Здравната каса?
- Oт 50 до 100 лв. глоба ще плащат лекарите за всеки пациент, който не е постигнал идеалните стойности за контрол на хроничните заболявания - диабет и сърдечносъдови болести. Това е заложено в проекта за Национален рамков договор между Лекарския съюз и Касата за 2017 г. Тези критерии за качество са просто инструмент да бъдем глобявани. На 6 месеца ще се отчитаме за стойностите на кръвното налягане, холестерол и т.н. на нашите пациенти. За критерии са заложени обаче идеалните таргетни стойности, взети вероятно от европейските ръководства за лечение. Ние се стремим към тях като идеална цел и няма как да се достигнат при всички пациенти. В идеалния случай тези стойности се постигат при 30% от пациентите. А от НЗОК ги заложиха при 100% от пациентите. Ако имам 100 души под диспансерно наблюдение, едва 10 биха могли да се доближават до таргетните стойности.  

- Дайте конкретен пример какви показатели се изискват?
- При исхемична болест на сърцето, при диабет и при хипертония лошият холестерол трябва да е под 1,8 единици, което означава, че общият холестерол трябва да е под 4. На практика, ако има един от 10 човека с холестерол под 4, ще е добре.  

Излиза, че на всеки шест месеца ще ме глобяват, защото резултатите на пациентите не са добри. Щом ще плащам по 50 - 100 лв. глоба за всеки от 90 диспансеризирани пациенти, се обезмисля идеята въобще да работя. 

Кръвното на всички трябва да е 140 на 90 и всички да имат холестерол под 4! Това е абсолютно невъзможно. По-постижими са изискванията при диабетиците - гликираният хемоглобин да е до 7 или 8 единици според възрастта и състоянието. 

- Ако наистина се приемат тези критерии, какво ще се случи?
- То е ясно, че при такива критерии всички пациенти ще “станат” с нормално кръвно. Кой е луд като знае,  че ще го глобят, да пише реалните резултати. В България сме на път да въведем революция в контрола на хроничните болести чрез линчуване на лекарите за това, че помагат на болните. 

Каква е мотивацията на един лекар да контролира хроничното заболяване, ако получава за това 40 лв. годишно, а при “незадоволителен контрол” ще бъде глобяван 2 пъти годишно по 50 - 100 лв.!
Както и да ги смятаме и в богати, и в бедни страни, 

това са показатели извън нашия контрол

От лекаря може да се изисква само грижа за пациента, а не конкретен лабораторен резултат. Аз не мога да следя пациента и да съм отговорен за това какво яде, дали си спазва диетата, дали редовно си пие лекарствата, дали има пари да си ги купува, дали е ядосан в работата или вкъщи е стресиран. Аз съм длъжен да му окажа грижа по медицински стандарт, но насетне отговорността за изпълнението на терапията си е негова.  


 
- Предполагам и в болниците не може да се постигне такъв контрол на показателите?
- За болниците изобщо няма такива конкретни критерии за качество. При тях са общи приказки. Трябва да се знае, че каквито и грижи да полага лекарят, хроничните заболявания се влошават с възрастта и в някакъв момент декомпенсират. Понякога при неинсулинов диабет на хапчета кръвната захар не може да се регулира, минава се на инсулин и пак не може да се регулира в идеални граници. А кръвното налягане започва от леко покачване, но може да свърши с всички усложнения, въпреки лечението и грижите. Има и генетични фактори. Защо да ни глобяват, ако генетичният потенциал на човека е такъв!

Плюс това има хора, които не могат да си купуват предписаните лекарства. Голямата лъжа на Москов за безплатните лекарства за есенциална хипертония ни създаде само проблеми. От около 400 лекарства само 4 - 5 са напълно безплатни. Всички останали се доплащат. А хората не искат да им сменяш терапията. 

- Откъде според вас идват проблемите в българското здравеопазване?
- Каквото и да говорят,

винаги става дума за пари 

При тази бюджетна рамка - такова здравеопазване. 

Изначалният проблем е от ниския Брутен вътрешен продукт (БВП). Политическо решение е, че само 4% от БВП се отделят за здравеопазване. А в средноевропейските държави са 7%. Не говоря изобщо за това колко е нашият Брутен вътрешен продукт. Но апаратурата ни е вносна, цените на горивата са ни вносни, само трудът ни остана евтин. Никой до ден-днешен не се наема да остойности лекарския труд. Има идея да дават на пациента фактура, след като излезе от болница. Но каква цена ще се сложи във фактурата за лекарския труд!? 

Моя пациентка получи инсулт в САЩ и случайно попадна в тяхната здравна система. Донесе огромна папка с всички интервенции, които са й правени в болницата. Всичко беше остойностено - от шампоана, с който са й мили косата, през всяко влизане на сестрата в болничната стая, до всяко хапче, което й е давано. Всичко беше изчислено до цент и сметката беше 55 000 долара. Работата на рехабилитатора за 30 минути беше оценена на 200 долара. За влизането на невролога на визитация сметката беше неколкостотин долара. 

А в България лекарите работят едва ли не без пари. С тези ниски цени на медицинските услуги, с това недофинансиране, само с 3,5 милиарда лева на година е смешно да се прави медицина. На нас ни трябват минимум 10 милиарда, за да работи спокойно здравната система, което е тройно повече от сегашния бюджет. 

В Австрия бюджетът е над 70 милиарда лева при 8,5 милиона жители. Те имат 23 пъти нашия бюджет и съм сигурен, че също не им липсват проблеми. Но поне с кадрите нямат. А при нас има проблем и с кадрите. Дори и в София вече се усеща недостиг на лекари. Старите, естествено, се пенсионират, а младите отиват в чужбина, защото никой не иска да работи тук за без пари.
 
След 10 - 20 години само ще си спомняме, че сме имали медицина и добри лекари. Нова болница може да построиш и да я оборудваш с техника, ама някой трябва да работи в нея. 

- Какво е натоварването във вашата практика на джипи?
- Правя 5000 прегледа на година. Нашето съсловие прави годишно 35 милиона прегледи по Здравна каса. За пациенти от 18 до 65 г. ни плащат по 1 лев и 5 стотинки! Какво очаквате да получите за лев и пет стотинки? Само тонерът на хартията не може да платите. Всъщност на наш гръб е социалната политика на държавата. Всичко минава през личните лекари. 
Ние отвикнахме да преглеждаме от писане - при толкова наредби и изисквания постоянно гледаме да не сбъркаме, че ще ни глобят, и то за глупости!

Мара КАЛЧЕВА