Някои психологически навици изразходват такова количество от умствените ни ресурси, че отслабват познавателните ни способности. Малко хора са наясно колко силно е въздействието на тези психологически навици, но понякога те са причината да не можем да изпълняваме дадена задача с пълния си капацитет, пише Obekti.bg, позовавайки се на Psychology Today.

Ето от какъв вид са те.

Предъвкването

Припомнянето на разстройващи, фрустриращи и стресиращи събития отново и отново – особено когато това се превърне в навик – кара умът ни да препуска, въвлечен в неприятни мисли и ни разстройва до степен, която сериозно се отразява върху умствените ни способности. Освен това предъвкването на неприятни спомени е сериозна заплаха за емоционалното ни и физическо здраве.

И това е интересно: Ипократис Пападимитракос: Забравете драстичните диети и вълшебните хапчета - четете тази и още полезни новини на zdrave.to

Непрестанният анализ на отхвърлянето

Отхвърлянето поражда емоционална болка, която се отразява силно на настроението и има сериозно въздействие върху когнитивните функции. То ни прави прекалено самокритични, навик, който разрушава самочувстието ни, като увеличава продължителността на отрицателната емоция. И заедно с това, времето, в което сме с намалени познавателни способности.

Вината

Всички се чувстваме виновни от време на време. Когато го правим, обикновено се извиняваме или предприемаме някакво действие, за да разрешим проблема с вината. Въпреки това, ако не предприемем нищо и чувствата за вина се връщат отново и отново, това води до разсейване на ума, което сериозно пречи на неговото функциониране. Опитайте да се освободите от чувствата на вина колкото можете по-скоро.

Оплакването 

Повечето хора са склонни да споделят разочарованията си с приятели, след което да обсъдят въпроса с някой, който може да помогне. Проблемът е, че всеки път, когато разказваме за теглилата си, ние се ядосваме и разочароваме отново. Гневът и фрустрацията водят до значителна загуба на способност за обработване на информацията. Безрезултатните оплаквания редовно източват умствените ми сили.

Тревожността

Много хора не смятат, че безпокойството е толкова опасно. Но то води до неприятно и некомфортно емоционално състояние, което е доста разсейващо. Когато се тревожим за нещо, то се превръща в приоритет в ума ни и изтласква всичко останало.