Неколцина коментатори на предишната ми дописка споменават 
Ванче Михайлов.
И това е неизбежно, когато става дума за България.
Работил съм почти цяла седмица с него, когато го интервюирах през май 1990-а.
Както съм казвал и друг път - Историята сякаш те приласкава в подобни случаи, усещането е неизразимо. 
Комунистите ревнаха срещу мен и не спряха да врещят доста време. Генерал Радонов направо искаше да ме трепе. 
Той беше дисидент по времето на Живков и си мислех, че пет пари не дава за скапания комунизъм. 
Но се оказа, че комунизмът е скапан, обаче си е тяхна работа, само на комунистите - и ние останалите нямаме право да си навираме носа там, в тайното учение, което никой не знае и досега, какво всъщност представлява.

***
Навремето питали Михаил Шолохов, вече беше станал Нобелов лауреат, какво представлява социалистическия реализъм. 
Шолохов мълчал дълго и накрая рекъл: „Само Александър Фадеев 
/авторът на”Млада гвардия”/ знаеше тайната на соц. реализма. Но я отнесе в гроба си…” 
Същото е и с комунизма.
***
Обаче все пак биха един мой оператор в Банско – с кирка при това – все заради интервюто с Ванче.
***
Питал съм се и друг път: как ще правиш политика с Македония, ако не си наясно с нейните светци или емблематични фигури? 
Една от тях – Ванче - ме допусна до себе си, и аз и досега не мога да се отърся от магнетичното му влияние, което те поразяваше незабавно. Думите му кънтят още в слуха ми. 
Но подобно влияние има и в немалко български литературни текстове.
Те обаче сега нямат никакво значение за сухарите - днешни политици/дипломати.
Те изобщо не се интересуват от подобни неща, интернационализмът е всичко за тях. 
В тази „нова“ политика няма място не само за екзалтации, но и за изразяването на най-обикновени човешки чувства.

***
И, всъщност, какво назнайват повечето „нови“ политици - освен големия тлъст учебник по послушание? 
И какво се сърдим на чалгата - вижте ги колко са грамотни някои водещи политици и дипломати.
***
Ако Ванче Михайлов чуе от оня свят как се държат нашите необразовани политици, които не са „фалшиви националисти“, обаче сърцата им сякаш са направени от мукава, сигурно горко ще рони сълзи за любимата си България.
***
Досега македонските власти не ни позволяваха да поднасяме цветя пред паметника на Гоце или Тодор Александров - ще отпадне ли тази забрана в бъдеще?
Заев ли ще е гарантът за това?

***
Интервюто ми с Ванче отдавна живее в Мрежата.
Най-тържествено то е представяно там от ВМРО.
Думица няма, кой е авторът му.
Човек може да си помисли, че това е Красимир Каракачанов.

***
Толкова бях впечатлен от Ванче, че започнах да си представям разни неща.
Споделих ги и с Желю Желев – вече беше станал президент.
Например: да поканим по време на тържествата в Рожен Ванче.
Ония от „Илинден“ бяха навирили гребена и можеха да получат един здрав ритник.
Представях си го така: от една шатра внезапно пред множеството излиза Ванче!
И само ни гледа!
Това би било равносилно на милиард думи.
„Илинден“ щеше да се разпадне на минутата.
Желев реши, че бълнувам - и само се засмя.

***
По онова време често ходех в „Червено знаме“на бул. „Витоша“ – вече беше станал италиански ресторант. 
Веднъж заварих собственика му Терзиев да си шушука нещо с някакъв непознат мъж.
Непознатият се оказа нашенец, от дълги години емигрант в Белгия – и както научих по-късно, порядъчно известен в македонските среди.
Без да си губи времето, той ми предаде поканата на Ванче да му гостувам в Рим.
Така започна всичко.

***
Два дни след излъчването на интервюто се обади Вида, която се грижеше за Радко/Ванче и ме свърза с него.
Поне една дузина негови хора записали интервюто и му докладвали.
Ванче беше доволен – всичко беше предадено на зрителите акуратно.
Интервюто предизвика истински шок тук.
За Македония да не говорим.
/Дали го е гледал тогава Заев?/

***
Една част от интервюто остана неизлъчена – по технически причини.
Всъщност, и цялото е с проблеми в звука.
Сега ще поработя още над него – предполагам, че ще бъде интересно за публиката.
Любопитното е, че и второто ми телевизионно интервю със Симеон /ноември 1990-а, над 20 часа/ има същите проблеми.
Него обаче го бях дублирал с отделен аудиозапис – и по него направих книгата си „Разговори със Симеон Втори“. 
 Едва ли са случайност тия неразбории.

***
По време на пресконференцията си в София Заев каза, че политиците трябва да престанат да говорят за Миналото. 
Това е чутовна глупост – още отсега могат да му направят паметник в Скопие – до този на „техния“ цар Самуил.

***
България е специална държава.
Ако човек слуша Захариева, ще излезе, че всеки може да стане външен министър.
Били сме признали вече македонския език, понеже сме признали Македония - това е нейно откритие.
Такива глухарчета бяха напоследък всичките ни външни министри.
Но никой вече не се занимава с въпросните пришълци, свикнахме с тях
Големият, вековен дебат за „македонския език“ е ликвидиран с едно неграмотно изречение.
Тези хора вече не се боят да демонстрират неукостта си.
А медиите мълчат – от страх или принуда
Или са решили вече да не си губят времето с подобни неща.
Такива хора като Захариева признаваха навремето и повелите на Коминтерна.
Ясно е, че трябва да хванем Македония и да я влачим нанякъде. 
Непоносима е обаче лекотата, с която Захариева обговаря съдбовни неща.

***
И както сме специална държава, трябва да сме наясно, че накрая „арбитража“ с Македония ще го направят гърците.

***
Време е да чуем Ванче Михайлов…
***

/В този текст за използвани кратки фрагменти от дописката ми „Поклащане на глава“, юни 2012-а./
http://www.kevorkkevorkian.com/…/publications&article_id=51…
 



Статията е публикувана във фейсбук профила на журналиста.