Специфични гени и анатомични черти, помагащи на хората да изкарват дълго време под водата са намерили учените при представителите на етническата група баджо в резултат на изследване на генома им. Тази народност обитава крайбрежните райони на Малайзия, Индонезия и Филипините. Наричат хората от нея още "морските цигани", пише Cell.

Народът баджо рядко се задържа на едно място, по-голямата част от времето си прекарват в морето на лодки и много рядко се връщат на брега. 60% от времето си възрастните представителите на племето прекарват под водата. 

Международна група учени е изучила хората от племето и е установила, че далакът им е по-голям, отколкото при останалите. Именно тази особеност се наблюдава при морските млекопитаещи. При това по-голям далак имали и членовете на племето, които водели по-уседнал начин на живот.

Както показал ДНК анализа при хората баджо имало особен вариант на гена, контролиращ нивото на хормона Т4. Той се изработва от щитовидната жлеза и увеличава скоростта на обмяната на веществата, а това влияе на скоростта на изразходване на кислород.

Сред особеностите на баджо били и гени, които намалявали кръвоснабдяването на крайниците и други не жизнено важни органи. По този начин помага за по-добро оросяване на мозъка и сърцето. Освен всичко друго хората баджо имали и характерен ген, който възпрепятствал натрупването на въглерод в кръвта.

Превод БЛИЦ