Вчера, 4 април, БЛИЦ осведоми, че Турция е готова да произвежда серийно новия си танк Altay. Тогава обърнахме внимание, че досега южната ни съседка никога не е произвеждала танкове и за своя пилотна машина е избрала южнокорейския основен боен танк K-2 Black Panther, като е откупила лиценз за всички технологии. Впрочем Турция вече произвежда по южнокорейски лиценз самоходни оръдия, представляващи „половин” танк.
На фона на изострените отношения между Русия и Турция се промъкнаха намеци за сравняване на качествата на Altay и на руския Т-14 &bdquo;Армата&rdquo;. Ще ги продължим с изричната уговорка за условното съпоставяне, тъй като е почти сигурно, че те никога няма да се срещнат на бойното поле.<br /> <br /> Преди 10 г. Анкара постави за задача танковият дебют на страната Altay да съответства на характеристиките на немския танк &bdquo;Леопард&rdquo;, който се намира на въоръжение и в Турция. Затова е избрана маса от 60 тона, която да осигури добро брониране. Никъде обаче не се говори за &bdquo;динамична защита&rdquo; и следователно се разчита на пасивната. Като за първи танк и това ще е добре.<br /> <br /> За 48-тонната &bdquo;Армата&rdquo; обаче е избрана като основна динамичен тип защита, пресрещащи и унищожаващи приближаващите снаряди, както и заслепяващи електронните мерни прибори на противника.<br /> <br /> И двата танка - Altay и Т-14 - имат двигатели с мощност 1500 к.с. Турците обаче скоро разбраха, че за тяхната тежка машина (с 25% повече от &bdquo;Армата&rdquo;) тази мощност няма да е достатъчна и потърсиха замяна на немския дизел с друг, имащ 1800 к.с. Насочиха се към Mitsubishi Heavy Industries, но не се разбраха и договор не бе подписан. Тогава турците решиха сами да си го направят и дори възложиха поръчката на своята компания Tumosan. Засега в проспектите се сочи малката мощност.<br /> <br /> При Altay е поокастрена електрониката, тъй като Турция естествено не може да се сравнява с Южна Корея. Например при южнокорейския К-2 зареждането на оръдието е автоматично, а при турската машина то е ръчно и за целта е въведен още един член на екипажа.<br /> <br /> Различен е и калибърът на оръдията: при Altay той е 120 мм, при Т-14 е 125 мм, като в най-скоро време ще бъде заменено с гладкоцевно 152 мм (долна граница за калибър за ядрени заряди).<br /> Най-съществената принципна разлика е в компоновката: при Altay тя е класическа, при която оръдието, боекомплектът и горивните резервоари са в един обем с екипажа, а това рязко снижава живучестта. При &bdquo;Армата&rdquo; бойният модул е необитаем, а екипажът е в бронирана капсула, позволяващ му да оцелее дори при взривяване на боекомплекта.<br /> <br /> Сега проблемът е серийното производство Altay да запази равнището на качество на прототипа, а това не е лесно, когато липсват традиции. Уместно е обаче да се припомни как преди повече от 30 г. в турската авиобаза Мюртед бе построен завод за сглобяване на изтребители F-16 и въпреки липсата на каквито и да е традиции те се нареждаха на второ място след САЩ.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;