Успешен тест на двигател, който работи в космоса, но използва въздух за гориво, направи Европейската космическа агенция. Двигателят не се нуждае от кислорода, който се намира във въздуха. Вместо това новият тласкач може да събира, компресира, зарежда електрически и след това освобождава въздушните молекули, премахвайки необходимостта от химическо гориво. Двигателят няма движещи се части и всичко необходимо за захранването му е електричество, което обикновено се събира от Слънцето. Според лабораторните тестове, проведени на място от екипа на Европейската космическа агенция, новият двигател може да захрани "нов клас сателити", работещи в продължение на години около планети като Земята или Марс, съобщава ScienceAlert, цитиран от offnews.bg .

Този резултат означава, че електрическото задвижване от въздуха не е "просто теория", а работеща концепция, готова да бъде разработена, за да послужи един ден като основа на нов клас мисии, заяви един от учените на ЕКА, Луис Уолпот (Louis Walpot).

Идеята е използвана преди това от мисията GOCE за гравитационно картографиране на ESA, използвайки подобен тип тласкач, въпреки че също разчиташе на 40 килограма ксенонов газ, за ​​да може да се справи с височината, когато орбитата му се снижи. Оттук и интересът към двигател, който може да събира въздух, за да поддържа спътник на високи и на много ниски орбити.  Но за да остане там, сателитът ще се нуждае от периодичен тласък, тъй като триенето, причинено от външните атмосферни слоеве, забавя космическите кораби и влияе на техните орбити.

Ключът към това откриването на начин за събиране и компресиране на оскъдните молекули на въздуха. Електрическият заряд и йонизацията са от решаващо значение тук, осигурявайки необходимото ускорение. Екипът създаде за тестване на концепцията пълноразмерен тласкач, което бе извършено във вакуумна камера в Италия, симулираща околната среда на 200 километра надморска височина и със скорост на спътника 7.8 километра в секунда .

Без клапани или сложни части, всичко, което е необходимо, е силата за електрическия заряд на молекулите. Специална двустепенна система е проектирана за по-ефективно зареждане. Ракетният тласкач бе тестван с ксенон, след това с азотно-кислородна смес, а след това само с молекули на атмосферния въздух. Все още има още много работа, преди тази система да бъде монтирана на сателит, но ето че вече имаме солидно доказателство, че такава система е възможна.

Основният проблем с химическото гориво е, че трябва да бъде натоварено на борда на ракетите на Земята, добавяйки тегло на космически кораби и съответно - увеличавайки цената на космическия транспорт. Колкото по-далече искаме да отидем, толкова повече проблемите се усложняват. Ето защо изследователите търсят алтернативни начини и сега разполагаме с високоефективна система за сателити, които работят само с въздух и електричество. И звучи доста невероятно.