Така смята канадецът Бен Типет – преподавател по математика и физика в Университета на Британска Колумбия

Заедно с колегата си — американеца Дейвид Цанг от Университета на Мериленд, те създават машина на времето. На хартия, разбира се, във вид на математически модел.

Но формулите, залегнали в основата й, доказват, че това устройство е напълно работоспособно. Тоест трябва да премества този, който се осмели да влезе в нея, в миналото и в бъдещето – по желание. Подобно на машината на времето на първия й „изобретател“
– Хърбърт Уелс.

TARDIS (Traversable Acausal Retrograde Domain in Space-time) – такова название дават учените на своето „изобретение“.

Типет и Цанг уверяват, че тяхната „математика“ се намира в пълно, съответствие с общата теория на относителността на Айнщайн.

И на първо място, с безумната му на пръв поглед идея, че пространство-времето може да се изкривява под въздействието на гравитационните полета. Учените смятат, че тези полета възникват именно в резултат на различни изкривявания на времето. Всъщност, изкривеното пространство-време е това, което кара планетите да се движат по кръгови или елиптични орбити. Иначе те биха летели по права линия.

Неотдавна физиците от международния колектив LIGO Scientific Collaboration уловили гравитационни вълни, които разтърсват и изкривяват пространство-времето. Например, когато се сблъскват или се сливат черни дупки – обекти с чудовищна маса. Това доказва, че Айнщайн е бил прав.

Обосновавайки възможността за пътешествия във времето, Типет и Цанг обясняват. Времето не е отделно, четвърто измерение. То сякаш е вплетено в трите пространствени измерения на нашия триизмерен свят. Следователно времето може да бъде изкривено, да се изкриви заедно с пространството. Това е и цялата същност на „изобретението“.

Решителните последователи на Уелс смятат, че времето може да се изкриви много силно – така че да се навие като кифла. Тоест движението му да стане затворено. Това ще позволи завръщането в миналото или пък устремяването в бъдещето, да се насочим в друга посока. това пътешественикът се намира в нещо подобно на мехур, отделящ го от околното пространство-време.