През последните няколко години зачестиха скалните лавини и свлачища по високите планини. Това очевидно съвпада с увеличаването на рекордно топлите сезони, пише Obekti.bg.

Защо се свлича земята? Топят се ледници и вечно замръзнали почви и по този начин изчезва лепилото, крепящо стръмните планински склонове в единна маса. Но най-лошото тепърва предстои. Според сп. „Ню Сайънтист” изтъняващите ледници по хълбоците на много вулкани може да нарушат равновесието на големи части от кратерните конуси. Което от своя страна да причини мегасвлачища, способни да унищожат градове като Сиатъл например, разположени в опасна близост.

Нашата планета е достатъчно стара, за да помни много такива случаи. Но за последно това е ставало във времена, когато хората са били доста по-малко. Според няколко изследвания при излизането от последната ледникова епоха преди около 10 хил. години вулканичните конуси по света са преживели истинска епидемия от срутвания.

Екоконсултантската фирма ENTRIX от Лос Анджелис работи по проект за оценка на риска от повторение на събитията отпреди стотина века.

Дениъл Торми проучил свлачище, станало преди 11 хил. години по склоновете на Планшон-Петероа – покрит с лед вулкан в Чили. Вулканът привлякъл вниманието на изследователя с височината и географското си местоположение. Те дават основание да се смята, че Планшон-Петероа ще е сред първите, почувствали въздействието на глобалното затопляне. Преди 11 хил. години около една трета от конуса на този вулкан се срутила. По склона се свлекли десетина милиарда кубически метра камъни, сменили физиономията на 370 кв. км. Разстоянието, пропътувано от скалите, е 95 километра.

Учените са установили със сигурност, че няма дъжд, който да предизвика подобно нещо. Затова Торми смята, че за всичко е виновно топенето на ледника.

Установеното сега повишаване на глобалните температури кара учения да смята, че случилото се преди толкова време скоро може да се повтори. Според Торми много вулкани в умерените климатични пояси са заплашени, като немалка част от тях са по Огнения пръстен – веригата огнедишащи планини, обграждащи Тихия океан.

Последиците може да бъдат катастрофални.

За разлика от времената преди фараоните, днес около тези вулкани живеят доста повече хора.

Първите вулканични конуси, които ще се срутят, най-вероятно ще са в Андите. Там глобалното затопляне се изразява в особено силно покачване на температурите. А почне ли се там, свлачища ще тръгнат и на други места.

Друго изследване - на британците Бил Макгуайър от лондонския Юнивърсити Колидж и Рейчъл Лоу от Университета на Екситър, показва, че незаледени вулкани също са в рисковата група – но поради евентуално по-силните дъждове, предизвикани от по-високите температури.

Те изчислили, че 39 града с население над 100 хил. души са разположени на разстояние, по-малко от 100 км, от вулкан, който се е срутвал в миналото и който може да направи същото в бъдеще.

Според някои учени тези свличания вече са започнали.

На 14 декември 1991 г. 12 млрд. куб.м камъни и лед се откъртват от Аораки, върха на най-високата планина в Нова Зеландия. Свлачището се придвижва на 7,5 км разстояние и едва не смазва група туристи в алпийска хижа. Случката става след неочаквано топла седмица, през която температурите се повишават с 8,5 ºС над нормалното за сезона. Върхът губи 10 метра от височината си.

На 20 септември 2002 г. над 100 души загиват в Северен Кавказ, след като част от връх Джимарай-хох (4780 м) се срутва и помита няколко села. Над 100 млн. куб.м отломки се търкалят цели 20 км. Според учените една от причините за трагедията е било размразяването на вечно замръзнали почви.

След една мощна топла вълна през пролетта на 2007 г. от връх Роса в Италианските Алпи тръгва впечатляваща скална лавина. 300 хил. куб.м се понасят по склона и се изсипват в сухата чаша на сезонно пълнещо се езеро. Истински късмет е, че в езерото няма вода – иначе в планината щеше да има едно село по-малко, при това отнесено от цунами.