Всяка година в 82-милионна Германия за съществено превишение на скоростта по пътищата биват наказвани 2,5 милиона шофьори. Глобите достигат няколко хиляди евро. Дори с 3500 стационарни радара и още 14 хиляди мобилни ситуацията трудно се овладява.
Ценоразпис на нарушенията
За превишение на скоростта с 20 километра в час през последните две години са наказани 5 милиона шофьори, като някои от тях са санкционирани по няколко пъти. Всеки е заплатил глоба и е получил наказателни точки в картотеката на Федералното ведомство за автотранспорт във Фленсбург. От тези точки немците се боят повече, отколкото от глобите, защото се изтриват много бавно през годините. Набрал си 18 – вади си нова книжка.
За глобите до 20 км/час няма наказателни точки, затова не се водят на отчет в статистиката. Глобите за тях са от 10 до 35 евро.
Бързото каране в населените места се наказва по-тежко, отколкото извън тях. Превишение от 21-25 км/час се наказва с 80 евро и една точка, за 50-60 км/час – 280 евро, четири точки и за месец се отнемат шофьорските права.
В населените места са разрешени 50 км/час, извън по обикновените пътища са позволени 100 км/час. По аутобаните няма ограничение на скоростта, но се препоръчват 130 км/час, затова мнозина от немците считат почти за свое конституционно право да натискат педала за газта до ламарината. Дискусиите за тяхното ограничаване предизвикват буря от възмущение.
Независимо от интензивното движение, авариите на аутобаните са по-редки, но с по-сериозни последствия. През 2010 година в Германия са станали около 290 хиляди катастрофи с 3648 човешки жертви, от тях на аутобаните се падат едва 19 хиляди катастрофи с 430 загинали.
Слуховете обаче за свободно каране по аутобаните са силно преувеличени. Тяхната дължина в двете направления съставлява 25 хиляди километра, но на 2300 участъка с дължина 8000 километра по различни причини са въведени ограничения.
Ценоразписът за превишаване на ограничената скорост по аутобаните са: 16-20 км/час – 30 евро, 21-25 км/час – 70 евро и една наказателна точка... Нарушението над 70 км/час струва 600 евро, четири наказателни точки и четири месеца без шофьорски права, което е направо ужасно.
Спазване на дистанция от 6 метра при скорост 120 км/час коства 320 евро, четири точки и три месеца без шофиране.
Законодателите са дали на местните власти голям простор за интерпретации. При това глобите влизат в местните бюджети, което стимулира кметовете да са безмилостни.
Радарният контрол не наказва, а възпитава
Броят на стационарните радари в Германия е около 3500, а мобилните наброяват 14 хиляди. Като едно от „най-богатите” на радари се счита трасето В158 в Бранденбург, където на 14-километров участък работят 12 радара. След поставянето им броят на авариите същество е намалял.
Сред немските градове лидер по стационарните радари лидер е малкият Вупертал с 39 апарата, по един на всеки 4,3 км². В петорката влизат Леверкузен, Щутгарт, Манхайм и Фрайбург. Най-много са те в Бремен – 54.
Трудно е да се повярва, но в Берлин стационарните радари са едва 19. Но покрай тях полицията разполага и с 22 мобилни установки, 62 лазерни пистолета и 21 машини за скрито патрулиране по аутобаните. За година тук се фиксират над 700 хиляди нарушения на скоростта, като повечето са под 20 км/час. През 2009 година в бюджета са влезли 50 милиона евро.
Техниката непрекъснато се усъвършенства. Всяка установка струва десетки хиляди евро. Много фирми ги предлагат на лизинг. Корпусът на всяка наподобява сейф, защото има случаи шофьори безуспешно се опитват да ги разбият, за да извадят лентата.
Инвестициите обаче се изплащат. Най-доходен в Германия с 10-12 милиона евро годишно е стационарният контролен пункт с няколко радара (по един за всяка от трите лента на платното), намиращ се на трасе А2 край Бийлефелд Берг. По него всекидневно преминават до 50 хиляди коли, камерите снимат почти непрекъснато и 1200 снимки водят до глоби.
Според вестник Bild вицешампионът не е на скоростна магистрала, а в Мюнхен на улица „МакГроу Грабен”, носещ годишно по 7,5 милиона евро. Третият радар е на улица Сюдринг в Хемниц с 2,5 милиона евро. На четвърто място е улица „Щресеманщтрасе” в Хамбург със „скромните” 1,5 милиона евро.
На пето място е коварният нов радар в тунел край Дюселдорф, позволяващ смелчаците да бъдат фотографирани без светкавица. Нарушителите нищо не забелязват и са сюрпризирани, когато получат съобщението за глобата по пощата. Тунелът под „Рейнска крайбрежна” носи в хазната на Дюселдорф по 1,5 милиона евро годишно. Критиците на тази установка обвиняват властите в мошеничество заради скритото снимане.
Немските шофьори обаче са големи майстори да оспорват наложените им глоби в съда. Особено в случаите, кога измерването е направено от мобилни станции или с ръчни радари. При тяхната експлоатация се прилагат много строги изисквания, а настройката им на всяко място се придружава в подробни протоколи. При това в полза на шофьора се допуска 2-5 процента грешка.
Уведомленията за превишената скорост трябва да се съставят в срок от три месеца, в противен случай ги покрива давностен срок. Например споменатите вече 1200 снимки от радара-шампион край Билефелд ги обработват 40 служители от градската администрация.
По материали на DEUTSCHE WELLE
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
