"Няма път към мира - мирът е пътят". Това е само една от крилатите фрази, изречени от лидера на движението за независима Индия, наричан "Баща на нацията" - Махатма Ганди.

Съдбата му е била да принадлежи на народа си. Борил се е по своя начин за него. Шумът от тихите му стъпки към свободата все още се чува. Махатма Ганди не е като снимките останали след него: нито само черен, нито само бял. Всъщност, като всяка личност, която пише история. 

Ганди е роден в Индия, най-малкото от пет деца в заможно семейство от кастата на вайшите. Неговите родители обаче винаги са го възпитавали в дух на толерантност към другите. 

Бащата на бъдещия лидер се занимава с политика и още от дете Махатма Ганди е свидетел на това как неговия родител влиза в конфликт с представителите на британските колонизатори. 

Той иска да учи право в Лондон, но среща неодобрение сред кастата за избора си: защото в земята на завоевателите им той ще води нечист живот. Все пак младият Ганди успява да постигне мечтата си: дипломира се като юрист... за да претърпи абсолютен крах в кариерата си. След като не успява да се издържа като адвокат в родната Индия, получава чиновническа служба в Южна Африка.

Източник: Getty Images

Престоят му там оказва ключово влияние върху идеята му за независимостта на родната Индия и начините за постигането й. 

Животът като индиец е труден, както в собствената му страна, така и по света. Той е изхвърлен от влак в Южна Африка само заради цвета на кожата си. На това унижение са подложени и останалите му сънародници, които живеят в Южна Африка. Ганди организира протестен марш, който води до промяна на законодателството и Закон за подпомагане на индийците. 

Да победиш империята с чекрък  

Чекръкът на Ганди
Чекръкът на Ганди

През 1915 година Ганди се завръща в Индия с концепция за съпротива. При това съпротива, която до ден-днешен смайва света. 

Той се отделя в свой собствен ашрам, където започва да води свой собствен начин на живот: близък до природата, става вегетарианец и далеч от индустриализацията.

За да не му се налага да си купува дрехи, той започва да тъче сам платове на чекрък. И призовава всички индийци да направят същото: за да не се налага да ги купуват и така да подпомагат британската икономика. 

Първият му голям успех идва през 1918 година. След като в една от индийските области природни бедствия унищожават почти цялата реколта, настава масов глад. Въпреки това обаче, британските колонизатори не освобождават местното население от данъци. 

Ганди призовава за мирно несътрудничество: хората масово спират да плащат таксите, дори под заплаха за конфискация на земята. Местната администрация също подпомага протестиращите. Така правителството е принудено да промени условията за плащане на данъците при условия на глад.

Следващият успех на Ганди идва с мюсюлманите в Индия през 1919 година. След като общността се страхува за бъдещето си в страната и свиква конференция, неин лидер става не кой да е, а именно индуистът Ганди. Така той успява да стане обединяваща фигура за двете основни религиозни общности в страната. 

Превърнал се в лидер както за индуистите, така и за мюсюлманите в страната, Ганди прави нова стъпка срещу британците през 1920г. След клане, извършено от британски войници над местното население, лидерът на Индия призовава всички в страната към масово мирно несътрудничество, в което се включват всички слоеве на индийското общество.

Точно в пика на движението се случва насилствен сблъсък, който принуждава Ганди да обяви край на протеста, който е застрашен от кръвопролития. 

Скоро след това той е арестуван от британските власти и осъден на шест години затвор.  Излиза по-рано по здравословни причини. 

Той обаче продължава с политическата си дейност, като през 1942 година казва, че независимостта на Индия трябва да бъде дадена незабавно. Следва нов арест и нов престой в затвора. На 3 юни 1947 година слабият мъж с чекръка чува думите, на които е посветил живота си: Индия е независима.

За съжаление обаче, няма пълно щастие. Тя е разделена на две части: мюсюлманското население ще бъде в отделна държава: Пакистан. Част от населението не е съгласно с това прекрояване на картата, защото смята, че то е несправедливо за хората, изповядващи ислям. Страната е заплашена от гражданска война.

За да я прекрати, Ганди обявява гладна стачка. Кръвопролитията са временно прекратени. на 20 януари, в лошо физическо състояние и много отслабнал, по време на обръщение към последователите си, Махатма Ганди е замерен с бомба. При този опит за покушение за щастие няма пострадали.

10 дни по-късно, на 30 януари, след като цял ден е работил по изготвяне на новата Конституция, Махатма Ганди излиза, за да се види с последователите си. Младеж от тъппата се приближава към него и го застрелва с 3 куршума. 

Така е сложен край на живота на "Бащата на нацията", както ще остане завинаги името му в историята. 

Противоречията 

Личността на Ганди се е превърнала в символ на мира, но същевременно - и твърдостта на духа. 

Въпреки това, все повече критики се появяват към него.

Една от тях е, че е спомагал за набирането на доброволци индийци към британската армия по време на Първата световна война, което влиза в тотално противоречие на философията му за мир и ненараняване на нито едно живо същество.

Друга критика към него е, че по време на престоя си в Южна Африка той не е направил нищо за местното население, а е помогнал само за подобряване статута на индийците. Според някои изследователи, Ганди е бил расист.

Някои историци, занимаващи се с биографията му, той не е спазвал целибата, на който твърди, че се е обрекъл, а е имал взаимоотношения с момичета между 18 и 25 годишна възраст.

Доказаните факти обаче сочат недвусмислено, че Махатма Ганди: слабичък мъж "въоръжен" с чекрък, желязна воля и кауза, е победил една империя. При това без да пролива кръв. 

А трудната задача да обедини една толкова разнолика нация като индийската, неслучайно се е паднала на него. Все пак, само непоколебимата вяра успява да изведе героите до истинския край на техния път. А и колкото да е вярвал в предначертаната от боговете съдба, Ганди все пак не е бил готов да се примирява:

"Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител"

Източник: Vesti.bg.