На 29 декември 1916 г. представители на аристокрацията в Русия, начело с княз Феликс Юсупов, екзекутират руския монах Григорий Распутин. Обстоятелствата около самото убийство са мистериозни.  

Някои вярвали, че Распутин е физически и духовен лечител. Чрез ловки интриги обаче той придобива огромно политическо и религиозно влияние. То идва в резултат на болестта на престолонаследника Алексей Николаевич, който страда от хемофилия. След като лекарите не успяват да помогнат на принца, Распутин се моли за престолонаследника и става чудо - успява да помогне на Алексей. При всяка криза в здравето на престолонаследника монахът спечелва все по-голямо влияние в руския двор. 

Аристокрацията в Санкт Петербург обаче не го одобрява. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра вече е неудържимо. Той става неин довереник и съветник. На 29 декември 1916 г. Распутин е поканен от княз Феликс Юсупов да посети двореца му на канала Мойка, където монахът е отровен с цианкалий. Когато видели, че отровата не му подействала, убийците стреляли неколкократно в него, той паднал. Исполинът обаче ненадейно се изправил и дори опитал да избяга.

Екзекуторите му обаче го заловили. Разпитан бил разстрелян повторно, този път и в главата. Убийците му го завързали и го откарали до реката, в чиито ледени води било изхвърлено тялото му. След като бил изваден вкочаненият му труп, аутопсията установява вода в белите дробове, т.е. монахът издъхнал едва след удавянето си.