Новият министър-председател на Македония Зоран Заев иска да върне страната отново на пътя към членството в НАТО и ЕС, пише Politico.
Дори и по регионалните стандарти, новият министър-председател на Македония Зоран Заев има за вършене стряскащ списък със задачи.

Като повечето си балкански съседи, страната от около два млн. души население е сред най-бедните в Европа и страда от дълбоко вкоренена организирана престъпност, широкоразпространена корупция и слабо върховенство на закона.

Но Заев, 42-годишен бизнесмен, който никога не е заемал висока властова позиция, също така се изправя срещу предизвикателства, които са уникални за Македония. Те включват спора със съседна Гърция относно името на страната, който блокира пътя ѝ към ЕС и НАТО, неразбирателства с България относно езика и историята, слаби отношения между двете най-големи етнически групи вътре в нея и публична администрация, пълна със служители, лоялни на предишното правителство.

"Политиците в миналото показваха, че са злоупотребявали със системата", заяви Заев от офиса си в столицата Скопие, седящ пред пасторална картина, от пода до тавана, изобразяваща четири девойки пред кладенец - остатък от неокласическото претворяване на сградата от неговия предшественик. "Надявам се да организирам обществото по различен начин, с повече демокрация, повече свобода и повече справедливост", посочи той.

Заев, служил три мандата като кмет на източния град Струмица, ще се нуждае от много повече от надежда, за да направи прогрес. Но той вече показва значително постоянство, за да достигне до тук. Той дойде на власт след продължителна политическа криза, кулминирала през април с това как последователите на старото националистическо правителство щурмуваха парламента и нападнаха депутати, включително и него и той бе оставен с кръв, стичаща се по лицето му от рана по главата.

Насилието предизвика промяна в курса на президента Георге Иванов, който с месеци отказваше да назначи Заев за министър-председател въпреки, че той успя да изгради управляваща коалиция след парламентарните избори. Иванов посочи страховете, че Заев ще направи твърде много отстъпки пред албанското етническо малцинство в Македония, но накрая позволи на лидера на социалдемократите през май да формира правителство.

Самият Заев предизвика кризата - най-лошата откакто Македония за малко успя да избегне гражданска война през 2001 г., когато през 2015 г. публикува записи, които според него бяха направени от служители на разузнавателните служби. Записите съдържаха доказателство, че високопоставени служители обсъждат намеса на изборите, корупцията и дори прикриване на убийства. Хиляди хора излязоха на улични протести, възмутени от разкритията и от факта, че правителството е подслушвало повече от 20 хил. телефонни линии.

"Политическата криза показа катастрофалното състояние на обществото", заяви Заев. "Няма повече тайни в обществото. Всички знаят слабостите на съдебната система, на държавните институции, на службите за сигурност, на медиите... всички тези системи на баланс и контрол -всяка нормална страна ги има. Ние в действителност нямаме такива", добави той.