Дори и дарът на живота не помогна на мъж да бъде завинаги с любимата си жена. Симон дарил на приятелката си Мари, в която бил влюбен, бъбрек. След това решил да я помоли за ръката ѝ. Макар, че му била длъжна завинаги, тя отказала. Приятелството им все пак продължава. 

Симон се запознал с Мари преди повече от 20 години. Той имал връзка с друга жена, но Мари винаги му харесвала и постепенно се влюбил в нея. Тя, обаче, не изпитвала същите чувства.

Независимо от това, когато Мари изведнъж припаднала, а лекарите ѝ казали, че има сериозна болест, той решил да помогне. Единствената ѝ надежда била трансплантацията, но тя се сринала, когато разбрала, че има рядката кръвна група В- и вероятността да намери подобен донор, е почти нулева.

"Не можех да повярвам, това си беше като смъртна присъда", спомня си Мари.



Симон я посещавал всеки ден, понякога дори оставал и през нощта, за да помогне. Обличал я, купувал й храна, грижел се, накрая тя се пренесла при него, защото вече не била самостоятелна. Малко след това Симон решил да се тества за всеки случай и се оказало, че съвпада и е идеалният донор за Мари. 

След операцията Симон продължил да се грижи за любимата си и накрая се осмелил да я попита дали тя не би се омъжила за него.
"Бях поласкана от това, че иска да си ме вземе, дори, когато ме е видял на дъното, но трябваше да го разочаровам и да му кажа, че ще си помисля", казва Мари. Накрая отхвърлила предложението.

Независимо от всичко двамата си останали приятели и Симон продължава да твърди, че не съжалява своя дар и предложението си за брак. "Предложих ѝ сърцето си, а можах да ѝ дам само бъбрек. Никога няма да съжалявам, че отново ѝ дарих живот", казва Симон.

Превод БЛИЦ