И това го има! Трима мъже, извършили убийство насън

Сомнамбулизмът се използва като защита в съда от 1846 г. Оттогава за редица криминални случаи е доказано, че в момента на престъплението извършителят не е бил буден и затова не може да бъде подведен под отговорност за действията си.

Ето няколко от по-известните случаи в историята:

Съдебният процес срещу Албърт Тирел

Това е първият случай, в който адвокат успява да защити клиента си със сънно разстройство.

През 1846 г. Мария Бикфорд, проститутка, с която Тирел е имал чести отношения, е открита мъртва с прерязано гърло.

Тогава започват и проблемите на Албърт, който е бил в публичния дом в нощта на убийството, а освен всичко това има и жена и дете.

Пресата бързо сензационализира случая. Появяват се твърдения, че Тирел е убил проститутката от ревност и се е погрижил тя да няма повече клиенти.

Фактът, че мъжът заминава за Ню Орлиънс, Луизиана, не го прави да изглежда по-невинен. След като властите го откриват и арестуват, той си наема бостънския адвокат Руфъс Чот, известен със своите иновативни методи за защита на клиентите си.

В този случай Чот излага твърдението, че поради липсата на очевидци, както и на истински мотиви, различни от хладнокръвие, обвинението на клиента му се основава само върху съмнения.



Адвокатът добавя, че дори да се приеме твърдението, че клиентът му е убил жената, то не би било легално да бъде осъден, след като доказано страда от хроничен сомнамбулизъм и най-вероятно е извършил престъплението несъзнателно.

За по-малко от два часа съдебното дело е приключено, Албърт Тирел е признат за невинен, а Руфъс Чот се превръща в първия адвокат, който успешно прилага защитата „частична невменяемост - патологични просънни състояния (сомнамбулизъм)“.

Кенет Джеймс Паркс  

бил щастливо женен мъж с петмесечна дъщеря и дългогодишна борба с парасомнията.

 

На 24 май 1987 г. той се качва в колата си, кара около 20 км. до дома на родителите на съпругата си, напада тъст си и и наръгва тъща си смъртоносно. Паркс успява да се качи в колата и да стигне до полицейското управление, където се предава с думите:

„Мисля, че съм убил хора… ръцете ми“.

По това време мъжът преживява тежък период заради финансови проблеми, породени от пристрастяване към хазарта. От отчаяние започнал да краде от семейните спестявания и от работа, където през март 1987 г. го хванали и го уволнили.

През май същата година Кенет започва да посещава срещи на Анонимните комарджии и на 24 май, деня на убийството, взема окончателното решение да признае на семейството си за своя порок. Това така и не се случва, но най-вероятно отключва парасомнията му.

В съда Паркс се кълне, че не е бил буден по време на престъплението, но поради съмнителната му история никой не му вярва. В хода на разследването специалисти по съня и сънните разстройства не успяват да открият друго обяснение за случая.

Не само че електроенцефалограмите показват необичайна мозъчна дейност при обвиняемия, но и липсват каквито и да е съществени мотиви да извърши убийствата.

След повече от седем интервюта с Кенет журито в съда го признава за невинен заради частична невменяемост, тъй като не е бил буден, когато е извършил престъплението.

Браян Томас

дълги години се бори с ужасяващите кошмари и сомнамбулизма.

През 2010 г. заедно със съпругата си отива на къмпинг в Уелс по повод 40-годишнината им. Една вечер докато спят в караваната, той започва да сънува, че ги ограбват и в съня си удушава своята съпруга.

В съда Томас разказва, че си спомня, че се е събудил и е видял в караваната „мъж със сини дънки и черна коса да лежи върху (съпругата му) Кристин“, след което се изправил и го хванал за врата.

След като наистина се събужда, Браян осъзнава какво е извършил и започва отчаяно да търси помощ. Когато се обажда за спешна помощ е вече изпаднал в истерия и почти не може да говори, повтаря само едно и също: „Може ли да изпратите някой? Мисля, че убих жена си. Убих я. Господи“.

Когато полицаите пристигат, откриват мъжа пред караваната да плаче и да трепери. Вечерта преди убийството двойката е била притеснявана от момчета, които наблизо правели състезания с автомобили и вдигали много шум. Именно това е отключило и сомнамбулизма му същата нощ.

Екип от психолози успява да докаже медицинското състояние на Томас, в което той губи контрол по време на сън. Всички обвинения срещу него са оттеглени.

 

Източник: Канал 3