Руски военни психолози на полигон до Калининград помагат на новобранците да се справят със страха си от танкове, собствените си страхове и да изградят психологическа устойчивост. За първи път за страха от танкове се заговори още преди сто години по време на Първата световна война. Оттогава всяко поколение новобранци преминава през изпитанието с танковете. Така беше и в българската войска, когато военната служба беше задължителна.
Отстрани всичко е лесно, но на практика бойците се подготвят за първия път с внимание основателно, все пак едно погрешно движение и бедата няма да се размине.  Преди да легнат под веригите с всеки отделно, а после и заедно, общува психолог – провежда се сеанс на дихателна гимнастика и психологическо разтоварване.
 
Друг действащ начин от старите времена е личният пример. След като първо  изпитанието преминава момиче-психологът на частта, страховете, разбира се, не изчезват от само себе си, но пък да се боиш става срамно.
 
Дълбочината на окопа е буквално колкото дръжката на войнишката лошата. Кратък инструктаж и кореспондентът на руския телевизионен канал „Звезда” Максим Румянцев остава сам срещу ръмжащата машина. В боя ще бъде както дойде, но тук има едно задължително условие – да се легне с лицето нагоре, за да се гледа, както се казва, в очите на страха.
 
„Идва най-неприятният момент. Трябва да се каже дори много неприятен. Но го направих. Всичко мина добре. Може да се каже, че се почувствах в кожата на полазен от танкове новобранец”, разказва Максим.  

Психолозите също обучават новобранците да не се страхуват по време на бой, а да действат спрямо обстановката, без да забравят основните задачи. Наставниците предлагат изкуствено да се създават препятствия и макети. Разтърсеният от гърмежите боец не трябва да губи самообладание, когато дойде заповедта на командира за откриване на огън.

Превод и редакция: БЛИЦ