Англичани, живеещи на улицата, разказаха сърцераздирателни истории относно случилото се след самоубийствения атентат в Манчестър, довел до смъртта на 22 души и стотици ранени.
Стивън Джоунс, който обикновено спи на улицата близо до стадиона, описва с болка в гласа как е махал метални части и парчета стъкло от лицата на умиращи деца след кървавата атака. 



Той си припомня ужаса, когато е гледал покритите с кръв момичета и момчета, които е изнасял извън стадиона като в същото време майки са крещяли над бездиханните тела на децата си. 

"Нямаше да мога да живея със себе си, ако се бях просто отдалечил заради безопасността си. Исках да помогна на всички нуждаещи се. Аз живея на улицата, но това не означава, че съм без сърце.

Друг бездомник, Крис Паркър, е просел във фоайето на стадиона, когато е чул експлозията. Той разказва, че никога няма да забрави как е тичал след това извън мястото на разрушението и смърт, държейки в ръце малко момиче, на което краката били откъснати от бомбата и отделено от родителите му, намиращи се в друга част на стадиона.



"Има много добри хора в Манчестър, които помагат на нас бездомниците и исках да им се отблагодаря като направя всичко възможно ранените да оцелеят", казва Паркър.

Превод и редакция: БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ПОДРОБНОСТИ ЗА АТЕНТАТА В МАНЧЕСТЪР САМО В БЛИЦ!