Нийл Армстронг бе първият, а Юджийн Сърнан (засега) последният. Общо 12 души имаха щастието да влязат в историята. В нея попада и...българинът Иван Ночев. Там е и мистър Горски!
Преди 40 години за първи път човек стъпи на Луната. Стори го Нийл Олдън Армстронг &ndash; роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, щата Охайо (САЩ). Завършил аерокосмическо инженерство в Университета на Южна Калифорния, участвал в Корейската война в средата на 50-те години като военен пилот и избран за астронавт на НАСА през 1962 г. Армстронг е последван от още 11 свои колеги, които впоследствие също кацат на естествения ни спътник, отстоящ от Земята на 384 000 км.<br /> <br /> Началото на операция &ldquo;Завладяването на Луната&rdquo; започва през 1966 г., когато на базата на фотографии от &ldquo;Лунър орбитър&rdquo; са избрани 9 потенциални площадки за кацане на лунния модул. Пет лета преди това президентът Джон Кенеди обявява, че Щатите трябва да покорят естествения спътник на Земята, за да излязат с едни гърди пред СССР, които са успели да изпратят първия човек в Космоса (12 април 1961 година &ndash; Юрий Гагарин). <br /> <br /> Първият полет на &ldquo;Аполо&rdquo; е насрочен за 21 февруари 1967 г. За нещастие астронавтите Грисъм, Чафи и Уайт загиват по време на тренировка при пожар в командния модул. Трагедията става на 27 януари. Това налага преразглеждане на проекта. В крайна сметка, след серия от полети по програмата, се стига до 21 декември 1968 година. Астронавтите Борман, Лоуел и Андърс правят 20 обиколки около Луната с &ldquo;Аполо 8&rdquo; и след шест денонощия се приводняват в Тихия океан. На 3 март 1969 година е изстрелян &ldquo;Аполо 9&rdquo;, който остава в орбита 10 денонощия. Първият пилотиран полет с използване на лунния модул (но без кацане) е осъществен от &ldquo;Аполо 10&rdquo; през май същата година. <br /> <br /> За да настъпи историческият месец юли на 1969 година, когато ракетата &ldquo;Сатурн V&rdquo; извежда в околоземна орбита, а след това &ndash; на траекторията на Луната, кораба &ldquo;Аполо 11&rdquo; с астронавти Нийл Армстронг (командир), Майкъл Колинс (пилот на командния модул) и Едуин (Бъз) Олдрин (пилот на лунния модул). &ldquo;Аполо 11&rdquo; се състои от три части: команден модул (&ldquo;Колумбия&rdquo;), лунен модул &ldquo;Ийгъл (Орел) и сервизен модул. Общото му тегло е 44 тона. <br /> <br /> Стартът е на 16 юли 1969 година от космическия център &ldquo;Кенеди&rdquo; в щата Флорида в 15 часа и 32 минути българско време. След 12 минути корабът е вече в околоземна орбита и два часа обиколя около Земята. След това се включва третата степен на ракетата-носител и астронавтите поемат към Луната. Четири часа по-късно командният модул се отделя от последната степен на &ldquo;Сатурн V&rdquo; и се скачва с лунния модул. На 19 юли, след 76 часов полет, &ldquo;Аполо 11&rdquo; започва да обикаля около Луната на височина 110 км. <br /> <br /> Командният център в Хюстън дава разрешение за кацане на лунната повърхност на следващия ден. Корабът-майка остава в лунна орбита. Той е управляван от Колинс, който няма да има честта да стъпи на Луната, тъй като функциите му са на пилот на командния модул. Всъщност така е и в следващите експедиции, когато един от тримата астронавти няма щастието да влезе в историята и да се прилуни на естествения спътник на Земята. Лунният модул с Армстронг и Олдрин на борда се отделя от кораба-майка и започва да се спуска към предварително избрания и сравнително равен участък в Морето на спокойствието. В 22 часа, 17 минути и 40 секунди на 20 юли 1969 г. българско време модулът благополучно се прилунява, а Нийл Армстронг докладва: &ldquo;Хюстън, тук База на спокойствието, Ийгъл кацна, Ийгъл кацна!&rdquo;.<br /> <br /> След прилуняването е предвидена продължителна почивка от близо 10 часа, но по настояване на астронавтите тя е прекратена. <br /> <br /> Историческият миг настъпва на 20 юли в 20 часа 56 минути и 20 секунди (американско централно време). Или на 21 юли в 4 часа 56 минути и 20 секунди (българско време). В този момент Нийл Армстронг стъпва на лунната повърхност и изрича: &ldquo;Това е една малка крачка на човека, но гигантски скок за човечеството&rdquo;. Милиарди зрители от всички краища на Земята наблюдават едно от най-великите събития в цялата история. <br /> Петнадесет минути по-късно Едуин Олдрин също стъпва на Луната и започва да експериментира различни способи за придвижване при слабата лунна гравитация. Най-удачни се оказват дългите &bdquo;кенгурови&ldquo; подскоци, при които се прелитат над 2 метра. Монтирана е телевизионна камера, сеизмометър за регистриране на лунотресенията и лазерен отражател за измерване разстоянието до Земята с точност няколко сантиметра. Армстронг и Олдрин забиват специално изработено &ldquo;развято&rdquo; знаме на САЩ. Събрани са образци от лунния грунд, общо 21,55 кг, които по-късно са доставени за изследване на Земята. Оставена е паметна плоча от неръждаема стомана с гравиран надпис: &bdquo;Тук хора от планетата Земя за първи път стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след Христа. Ние дойдохме с мир от името на цялото Човечество&ldquo; и с подписи на Амстронг, Олдрин, Колинс и президента на САЩ Никсън. <br /> <br /> Олдрин престоява на лунната повърхност 1 час и 30 мин. след което се прибира в Лунния модул, а Амстронг остава общо 2 часа и 10 мин. След това двамата астронавти вечерят и лягат да почиват. Олдрин спи на пода на &ldquo;Ийгъл&rdquo;, а Армстронг използва хамак, закачен под кожуха на основния двигател на завръщащата се степен.<br /> <br /> В 19 часа и 54 минути на 21 юли българско време двигателите на &ldquo;Ийгъл&rdquo; са включени, в готовност да напуснат лунната повърхност, да се скачат към командния модул в орбита, където е Колинс. Малко преди да напусне Луната, Армстронг промърморва нещо странно, казвайки: &ldquo;Успех, мистър Горски!&rdquo;. На 24 юли спускаемият апарат благополучно се приводнява в Тихия океан. След щателна дезинфекция Армстронг, Олдрин и Колинс са превозени с хеликоптер до очакващия ги самолетоносач, където са поздравени лично от президента Ричард Никсън. <br /> <br /> Тримата астронавти остават под карантина 21 дни. Впоследствие, когато дава пресконференции, Армстронг не желае да задоволи любопитството на журналистите, които му задават въпрос, свързан с мистичния мистър Горски. Едва през 1995 година той най-сетне надига завесата &ndash; кого е имал предвид и защо му е пожелал успех. Разкритието на Армстронг е следното: &ldquo;Когато бях дете, ние живеехме врата до врата със семейство Горски. Един ден, тогава аз бях на десет, брат ми така удари бейзболната топка, че тя прелетя над оградата, приземявайки се точно под прозореца на спалнята на мистър и мисис Горски. Аз трябваше да я прибера обратно. Докато взимах топката, аз чух мисис Горски да казва ядосано на мистър Горски: &ldquo;Свирка!? Ще ти направя свирка, когато съседското дете иде на Луната!&rdquo; Ето, че аз стъпих на Луната и затова пожелах успех на моя съсед, който между впрочем вече е на възраст...&rdquo;<br /> <br /> Първото кацане на Луната има и българска следа. Родният инженер Иван (Джон) Стефанов Ночев изработва уникалните реактивни двигатели, осигурили плавното кацане на модула &quot;Орел&quot; с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.<br /> <br /> Знаменитият инженер Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. В средата на 50-те първо се преселва в Канада, а после в Щатите. Личен приятел е на губернатора на щата Калифорния Роналд Рейгън, станал по-късно президент, на сенатора Бари Голдуостър и други видни личности. На 13 март 1991 г., в Сан Диего завършва жизненият път на този изтъкнат представител на творческия български дух. На неговото погребение присъстват трима американски президенти: Картър, Рейгън и Буш.<br /> <br /> След Армстронг и Олдрин още 10 астронавти имат щастието да стъпят на Луната. Последният е Юджийн Сърнан, който заедно с Харисън Шмит е част от последната експедиция. Шмит е геолог и единствен от общото 12 мъже, покорили Луната, който не е астронавт по професия. Сърнан пък заяви през 2003 година в обширно интервю: &ldquo;Аз наистина съм последният човек, стъпил на Луната. Но силно се надявам, че един ден други ще ни последват!&rdquo;<br /> <br /> Дано да е така... Броят на щастливите астронавти можеше да е по-голям, ако не бе огромната авария на &ldquo;Аполо 13&rdquo;, едва не довела до смъртта на Джеймс Ловел, Джон Суайгърт и Фред Хейз. Фаталното число 13 се проявява още веднъж, след като на 13 април 1970 година експлодира кислороден резервоар №2 на борда на кораба. Благодарение на огромното хладнокръвие и професионализъм тримата астронавти успяват да оцелеят и след кански мъки да се завърнат живи на Земята.<br /> <br /> От последната експедиция (1972 г.) до наши дни постоянно се спекулира дали изобщо хора са пътували до Луната. Появиха се хиляди слухове, книги, статии и документални филми, убеждаващи ни, че всичко е отлично скалъпена история на НАСА. Хитрият ход доведе до огромни печалби на людете, отстояващи тезата, че &ldquo;Аполо&rdquo; е огромен блъф. Разбира се само наивниците повярваха и вярват на измишльотините. Всъщност има няколко аргумента, доказващи на 100 процента (в което, естествено спор няма), че 12 славни мъже са покорили Луната. <br /> Точно преди 2 години бе напълно научно доказано, че експедициите са реалност. Замислете се обаче върху следното: В края на 60-те години, в разгара на Студената война, разузнаването действа с пълна сила. КГБ и Москва знаят всяка стъпка и всяка крачка на &ldquo;лошите американски империалисти&rdquo;. Навсякъде са внедрени разузнавачи, които изпяват всичко на руснаците. Ако наистина не е имало полети до Луната, защо СССР не разбира &ldquo;американската лъжа&rdquo; още тогава? Ако беше така, повярвайте, Москва щеше да вдигне олелия до небесата! Чак през 1974 година американци започват да прокрадват тезата, че става въпрос за лъжа и измама. И така се ражда дългата серия на неверниците. <br /> <br /> Покрай тези се пръкват и други слухове &ndash; за среща на астронавтите с НЛО, за откриването на огромна база на извънземни, намираща се близо до Морето на спокойствието и т.н., и т.н. Истината обаче е една &ndash; тези 12 души бяха там и техните имена завинаги ще останат в човешката история!<br /> <br /> <b>Румен Илиев, БЛИЦ<br /> (астроном-любител)</b><br /> <br /> <b>ДОСИЕ<br /> </b><b>ВСИЧКИ УСПЕШНИ МИСИИ НА АСТРОНАВТИ ДО ЛУНАТА<br /> Аполо 11<br /> </b>Излитат на 16 юли 1969 г., кацане на Луната - 20 юли, завръщане на Земята - 24 юли <br /> <i>Място на прилуняване &ndash; Морето на спокойствието</i><br /> Екипаж <br /> Нийл Армстронг (роден 5 август 1930) - командир<br /> Едуин Олдрин (20 януари 1930) &ndash; пилот на лунния модул<br /> Майкъл Колинс &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> <b>Аполо 12<br /> </b>Излитат на 4 ноември 1969 г., кацане на Луната &ndash; 19 ноември, завръщане на Земята &ndash; 24 ноември<br /> <i>Място на прилуняване &ndash; Океана на бурите</i><br /> Екипаж<br /> Чарлз Конрад (роден 2 юни 1930 &ndash; починал 8 юли 1999) &ndash; командир<br /> Алън Бийн (роден 15 март 1932) - пилот на лунния модул<br /> Ричард Гордън &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> <b>Аполо 14<br /> </b>Излитат на 31 януари 1971, кацане на Луната &ndash; 5 февруари, завръщане на Земята &ndash; 9 февруари<br /> <i>Място на прилуняване &ndash; край кратера Фра Мауро</i><br /> Екипаж<br /> Алън Шепърд (роден 18 ноември 1923 &ndash; починал 21 юли 1998) &ndash; командир<br /> Едгар Мичъл (роден 17 септември 1930) &ndash; пилот на лунния модул<br /> Стюард Руса &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> <b>Аполо 15<br /> </b>Излитат на 26 юли 1971, кацане на Луната &ndash; 30 юли, завръщане на Земята &ndash; 7 август<br /> <i>Място на прилуняване &ndash; Хедлей Рил</i><br /> Екипаж<br /> Дейвид Скот (роден 6 юни 1932) &ndash; командир<br /> Джеймс Ъруин (роден 17 март 1930 &ndash; починал 8 август 1991) &ndash; пилот на лунния модул<br /> Алфред Уордън &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> <b>Аполо 16<br /> </b>Излитат на 16 април 1972, кацане на Луната &ndash; 21 април, завръщане на Земята &ndash; 27 април<br /> <i>Място на прилуняване &ndash; Възвишение Дескартис</i><br /> Екипаж<br /> Джон Йънг (роден 24 септември 1930) &ndash; командир<br /> Чарлз Дюк (роден 3 октомври 1935) &ndash; пилот на лунния модул<br /> Томас Матингли &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> <b>Аполо 17<br /> </b>Излитат на 7 декември 1972, кацане на Луната &ndash; 11 декември, завръщане на Земята &ndash; 19 декември<br /> <i>Място на прилуняване &ndash; Долината Таурус Литроу</i><br /> Екипаж<br /> Юджийн Сърнан (роден 14 март 1934) &ndash; командир<br /> Харисън Шмит (роден 3 юли 1935) &ndash; пилот на лунния модул<br /> Рон Еванс &ndash; пилот на командния модул (не стъпва на Луната)<br /> <br /> /БЛИЦ