С осмия си триумф в неделя на свещената трева (б.р. победа на финала в три сета срещу хърватина Марин Чилич) Роджър Федерер стана едноличен рекордьор по титли на „Уимбълдън”. Рекордите за най-много титли от Големия шлем и най-много седмици като №1 в световната ранглиста вече бяха негово притежание. Точно тази титла от „Уимбълдън” му лисваше, за да се превърне окончателно в най-великия тенисист на всички времена. С неговия превъзходен рекорд той вече играе в една лига с Майкъл Джордан или Мохамед Али, които са най-великите легенди в техните спортове за всички времена.

„Наистина съм щастлив да напиша история тук на „Уимбълдън”. Това е нещо велико. Обичам този турнир. Всички мои мечти като тенисист станаха реалност тук”, сподели 35-годишният швейцарец след триумфа си.

Най-забележителното в срещите на Федерер тази година е, че като ветеран той отново се изстреля на върха в този спорт, след като вече го бе достигал. „След последната година въобще не знаех дали още веднъж ще играя финал тук. Винаги обаче съм вярвал в това и съм си мечтал за това”, казва още Федерер. Със своите 35 години той бе най-възрастният финалист на „Уимбълдън” от 1974 година, но на корта неговата възраст е незабележима.

След години, в които бе непобедим, на корта се появиха млади играчи, които го поставиха в сянка по различни показатели като скорост (Надал), игра под различен ъгъл (Джокович), сила на удара (Вавринка) или готовност за тичане по целия корт (Мъри). Изведнъж Федерер започна да губи важни мачове. Преди титлата му в началото на годината от Australian Open той не бе печелил трофей от Големия шлем в продължение на четири години и половина. Преди това имаше и още две години и половина суша от трофеи на четирите най-големи турнира. Неговият стил на игра с връщане на топките с една ръка бе обявен като твърде стар и грешен. Заговори се дори за край на кариерата му и това, че било само въпрос на време Федерер да се оттегли. Вместо да се предаде, Федерер запали още веднъж турбото и то не старото, а едно ново и непознато. Точно за това неговият успех е толкова велик.

С оглед на актуалната му доминация е трудно човек да си представи, че най-успешният тенисист за всички времена започва фактически да изпробва нови неща. Той привлече в екипа си допълнителен треньор като тенис легендата Щефан Едберг, при ретурите си играе дълбоко вътре в полето, играе на по-малко турнири и така се грижи повече за неговото семейство.

Колкото по-освободен е бившият фанатик към успехите Федерер, толкова по-добре се получават нещата при него. Той отписа тази година „Ролан Гарос” и вместо да играе на клей, се готвеше на трева за „Уимбълдън”, а както се видя, този ход завърши с успех.

На едно нещо Федерер винаги може да се опре. На допира с топката, това невероятно чувство към нея, което няма равно на себе си при друг тенисист.

За разлика от конкурентите си, Федерер не натоварва тялото си и сега му благодари. Вместо да играе агресивен тенис, швейцарецът винаги е играе технически и светкавично чисто, пестейки сили на мускулите си. Това е тайната на неговите успехи при тази възраст.

Друга сила на Федерер е менталната. Едно вътрешно спокойствие, което Федерер пренася и в своята външност. Често това е изтъквано като негова слабост, но се вижда, че не е точно така. Защо Федерер никога не е ядосан? Защо никога не избухва? Тези въпроси си поставят феновете винаги след привидно студеното поведение на швейцареца на корта. Отговорът е може би, че това вече му е повлиявало негативно.

Преди неговата кариера да тръгне нагоре, тя бе почти приключила. След като през 2001 година едва на 19-годишна възраст изхвърля от „Уимбълдън” считания тогава за непобедим Пийт Сампрас, отпада веднага в следващия кръг от британеца Тим Хенман. Следва психически срив. Говори се за една „Блокада на Големия шлем”. Голяма роля изиграва смъртта след инцидент на някогашния му треньор Питър Картър през август 2002 година. Федерер обаче се възстановява и става като нов. Той се справя със своята емоционалност и избягва да се ядосва така, както едно изгоряло се дете бяга от огъня.

В края на 2013 година Федерер ангажира своя идол от детството Щефан Едберг като така наречен супер треньор. В рамките на половин година Федерер се изкачи от осмо до трето място в световната ранглиста. Швейцарецът има вече 19 титли от Големия шлем и е едноличен рекордьор пред Рафаел Надал (15 титли) и Пийт Сампрас (14 трофея). Федерер е бил №1 в света 302 седмици, а това също не е постигано от друг. С осмата си титла от „Уимбълдън” за него се затваря кръгът. Той вече е израснал от своя прякор Крал Роджър. От сега той е императорът на тениса.

Флориан Грове, Bild.de
Превод от немски: Георги Георгиев/БЛИЦ СПОРТ