Тази сутрин Анди Мъри шокира феновете си и любителите на тениса с изявлението, че Аустрелиън Оупън може да бъде последният турнир в кариерата му. 31-годишният шотландец изрази желание да играе до „Уимбълдън“, но сам счита, че това едва ли ще е възможно.

Мъри още от детска възраст демонстрира, че има голямо бъдеще в тенис. През 1999 година, когато е на 12 години, печели Ориндж Боул, най-престижният турнир за подрастващи. Триумфира в надпреварата и като 14-годишен. Той е един от само деветимата тенисисти, спечелили два пъти Ориндж Боул в 70-годишната история на турнира.

През лятото на 2003 година започва участието си в веригите „Челънджър“ и Фючърс“. Първият му турнир е „Челънджър“ в Манчестър, където достига до четвъртфинал. През септември същата година взима и първата си титла – на „Фючърс“ в Глазгоу.

Година по-късно триумфира в младежкия Ю Ес Оупън (на снимката вдясно). В края на 2004 година е определен от „Би Би Си“ за най-добър млад спортист. През 2005 година Анди Мъри се мести при професионалистите, но получава контузия на гърба и пропуска първите три месеца. През март става най-младият британски тенисист, играл за Купа Дейвис. Първият му турнир от АТР е в Барселона, където губи в три сета от Ян Хенрих.

През лятото на 2005 година записва първата си победа в мач от професионалистите, когато печели в два сета на „Куинс“ срещу Сантяго Вентура. Силното представяне на турнира му печели уайлд кард за „Уимбълдън“, където става първият шотландец в турнира от началото на Оупън Ерата. Печели два мача в Откритото първенство на Великобритания. В третия кръг се изправя срещу финалиста на „Уимбълдън“ от 2002 година Давид Налбандиян, но заради умората и схващания губи два сета на нула.

Следват победи във „Фючърси“ и „Чалънджъри“, а в края на февруари 2006 година става първа ракета на Великобритания. Заема 42-о място в световната ранглиста, изпреварвайки Грег Руседски (43-и) и Тим Хенман (49-и). Става един от двамата тенисисти, заедно с Рафаел Надал, победили Роджър Феререр през годината, след като в Синсинати слага край на серията на швейцареца от 55 поредни победи на хард кортове. През тази година печели и първата си титла от турнира на АТР, след като на финала в Сан Хосе записва успех над Лейтън Хюит.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

През 2008 година Анди Мъри се класира за първи път на финал от Големия шлем, но в спора за титлата от Ю Ес Оупън губи от Федерер. Година по-късно шотландецът печели две титли от сериите „Мастърс“ и се изкачва до №2 в световната ранглиста. През 2012 година Мъри прави опит да стане първият британец, спечелил „Уимбълдън“ след 1936 година, но на финала губи от Федерер. Само около месец по-късно взима реванш от швейцареца, побеждавайки го на финала на олимпийските игри в Лондон (на снимката вдясно). Силната серия продължава и с триумф на Ю Ес Оупън, където в решителния мач записва успех в пет сета над Новак Джокович. Така британецът печели първата си титла от Големия шлем.

През 2013 година идва чаканата от цяла Британия титла от „Уимбълдън“, а след победата във финала над Джокович се покатерва по трибуните, за да прегърне майка си и останалите членове от екипа си. В края на 2013-а е обявен за Спортист на годината според „Би Би Си“. Две години по-късно помага на британския национален отбор да спечели Купа Дейвис за първи път от 1936 г.

През 2016 година Анди Мъри записва успех над Милош Раонич на финала на „Куинс“ (на снимката вдясно), за да стане първият тенисист, спечелил турнира пет пъти. Месец по-късно двамата отново се срещат на финал. Този път на „Уимбълдън“, а Мъри не само печели третата си титла от Големия шлем, но и става първият британец с повече от една титла от „Уимбълдън“ след Фред Пери.

Силната 2016 година продължава успешно за шотландеца, който печели олимпийската титла на сингъл от Рио де Жанейро, а взима и сребро на двойки, където играе с брат си Джейми. С триумфа си в бразилския мегаполис става първият в историята тенисист с две олимпийски титли. Носи и британския флаг на церемонията по откриването на олимпийските игри. След това Анди печели „Мастърса“ в Париж и става първият британски №1 в световната ранглиста, откакто класацията се прави от компютър от 1973 година.

След това започва черната серия с контузиите, които в крайна сметка принудиха тази сутрин Анди Мъри просълзен да обяви плановете си за отказване от спорта. Това бяха сълзите на един шотландски мъж със смело сърце, което винаги ще тупти в историята на тениса.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

Анди Мъри и британският тим с Купа Дейвис през 2015 г.

Шотландецът с титлата от "Уимбълдън" през 2016 година

Мъри с втория си олимпийски златен медал