Вкарвали голове, всичко вършили заедно и били най-добри приятели като малки. Златан обаче стана световна звезда, а Тони не успя да направи този скок.

Един кей в Малмьо. Слънчевите лъчи потапят бреговете на изрисуваното и спокойно Балтийско море в прекрасна светлина, а белият пясък на плажа скърца под краката на имащите желание да се изкъпят във водите на морето. Топло е, атмосферата е отпускаща и би могло да се създаде сладникава песен, която да се пусне по държавната телевизия в неделя вечер. Шведската идилия в покрайнините на града с 300 000 жители е нарушена от двама тийнейджъри. Те си играят на кея с топка. Тичат, скачат с кълбото, а след това се опитват възможно най-акробатично да ритат в морето. Те се подстрекават един друг, викат, смеят се и се опитват да впечатлят момичетата на плажа с все по-налудничави изпълнения. Не рядко им се получава и на двамата.

„Аз винаги бях по-добър от Златан”

Едно от двете момчета в днешни дни е световна звезда и един от най-добрите футболисти в последните две десетилетия. Другият също бил толкова талантлив, но никога не успява да пробие в професионалния спорт и на 33 години отново е при майка си. По-различни от при Златан Ибрахимович и Тони Флигар кариерите едва ли биха могли да бъдат.

Флигар и актуалният звезден нападател на Манчестър Юнайтед били дълго време неразделни. За меките вечери на кея на Балтийско море Флигар си спомня пред „Дейли Мейл” с думите: „Не болеше да паднеш във водата, така че се упражнявахме с часове. Хубавите момичета ни гледаха, а ние бяхме все по-смели. Играехме на точки и мога да уверя: Аз винаги бях по-добър от Златан”.

От шестгодишна възраст Флигар и „Циге”, както той нарича шведската футболна звезда, дълго време били близки приятели. В малко атрактивния проблемен квартал Розенгарден те зависели един от друг. Карали своите колела BMX по улиците, правели глупости, но имали преди всичко една мисъл в главата си: Футбол. Часове наред те гледали видео материали на бразилските звезди Ромарио и Бебето и се опитвали да научат техните трикове, дискутирали горещо в кое първенство се играе най-добрият футбол. Флигар е фен на английската Висша лига и преди всичко на Нюкасъл. Златан, днес в Манчестър Юнайтед, напротив, така разказва някогашния му приятел, не бил за английския футбол. „Той винаги искаше да отиде в Италия. И да, накрая успя да го направи”, споделя Флигар.

Флигар и Ибрахимович – като близнаци

Попитан за отношението им тогава един към друг, Флигар казва: „Ние бяхме като близнаци. Аз бях за него един вид като бащинска фигура. Той ме гледаше, но беше толкова честолюбив. Искаше да бъде по-добър от мен във всичко: момичета, футбол, плейстейшън. Понякога нещата приключваха със свада. Аз бях за него като връх и той искаше да го покори”.

Двамата прекарват заедно много дълги периоди, но и във футболния клуб. Играят заедно при юношите на Малмьо, вкарват серия голове и си извоюват реноме на изключителни таланти. Флигар не успява да потвърди тези очаквания, напълно обратното. Неговият обрат в кариерата идва рано, когато той все още дори не е навършил пълнолетие. През 1999 година Малмьо се бори да не изпадне от елитната Алсвенскан. В решаващия мач срещу Халмстад тимът получава дузпа в заключителните минути. Флигар тогава е все 17-годишен младок. Въпреки това той взима топката и пропуска от бялата точка. Превърналият се в рекордьор с 20 шампионски титли Малмьо изпада за първи път в историята от шведския елит. Ибрахимович пише по-късно своята биография „Аз съм Златан”: „Това наперено копеле Тони влезе в хладилника. Това беше моментът, в който го изпреварих. Тони никога не успя да се върне на топ ниво”. Ибра отива по-късно в Аякс и печели титли още с Ювентус, Интер, Барселона и ПСЖ, а Тони заиграва в Трета лига. Точно както един хладилник убива и задушава, пропуснатият наказателен удар прави същото със самочувствието на Флигар и лекотата, с която играе. Той не успява да се утвърди сред своите връстници, а с по-възрастните му е трудно. Неговото развитие спира и той записва само седем мача за първия тим на Малмьо. Две години Флигар остава в клуба, точно като Златан. И докато Ибрахимович преминава в Аякс, където стартира голямата му кариера, за Флигар нещата продължават в ИФК Лулеа в Трета лига на Швеция.

Контактът с неговия приятел Златан е прекъснат и вкарването на голове става все по-трудно. Флигар няколко пъти сменя клуба. През 2002 година отива в германския Веен Висбаден, но не записва повече от три кратки участия в Регионална лига Юг. След това продължава в македонския Цементарница (Скопие), но и там не пробива. Талантът му е като издухан от вятъра, самоувереността изчезнала и амбициите на зеления терен са в тесни граници.

Изпълненият с адреналин Флигар, който има приятни спомени със Златан, търси алтернативи в замяна. „Не беше непременно алкохолът, но дрогата: канабис и кокаин, а към това и залозите. Залагах на всичко. Не можех обаче да заменя чувството да вкарвам голове”, обяснява Флигар.

Златан прекъсва контактите

През 2008 година Флигар приключва кариерата си след ангажимент в аматьорския БВ 90 ИФ. По това време Златан Ибрахимович вече е спечелил шест национални титли и за трети път е станал най-добър футболист на годината в Швеция. С различното протичане на техните кариери отношението между двамата се променя. В момента вече и не съществуват отношения помежду им. Ибра прекъсва контакта след преминаването си в Аякс, а Флигар си спомня: „Когато играех в Германия, изпратих на Златан съобщение, а той отговори: „Кой Тони?” Аз казах: „Хайде, Златан. Ти знаеш кой Тони е тук”. Изпратих му виц, който само ние двамата разбирахме, за да разбере, че съм аз. Той обаче не отговори никога повече”.

След това Флигар продължава да разказва с поглед към някогашния му приятел: „Добре, ти имаш сега твоя собствен живот. Разбирам това и се гордея с теб. В случай, че сега те срещна, ще кажа: „Ела тук, хъшлак”. И наистина го мисля. Имай малко респект към мен. Не ми отнемай моята гордост”.

Както Златан, Флигар също написва автобиография. В нея той описва преди всичко детството си с Ибрахимович и нарича книгата си: „Някога бях по-голям от Златан”. Неговият провал в света на професионалния футбол намира малко място в нея. Днес 33-годишният признава, че е можел да отдаде внимание също и на някои други неща: „Можех да напише една съвсем друга книга. Исках обаче Златан и това, което сме имали заедно, да проявим респект”.

Така на Флигар остават само спомените за едно специално приятелство с един с изключителен футболист. Той винаги ще си спомня за тях. Винаги, когато Златан вкара отново страхотен гол и си спомни, че някога се е упражнявал така за това. На кея в Малмо, със своя приятел Тони, за да впечатляват момичетата.

По материал на Фалко БЛЬОДИНГ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ