В Неапол мечтаят за първо Скудето от почти 30 години. Един луд президент, един умен треньор и гладните за успехи футболисти би трябвало да направят тази мечта реална.
Когато бе постигната целта, тесните улички на Неапол бяха изпълнени от небесносини маси с празнуващи хора, градът празнуваше няколко дни. Знамена се вееха, напълно непознати хора се прегръщаха, а радостта предизвикваше истински концерт от подскачания. Причината за празненствата: Наполи бе коронясан за втори път в историята като шампион на Италия. В центъра на събитията бе и Богът на масите, който и днес е почитан и се наслаждава на статус като герой: Диего Армандо Марадона. Над 27 години са изминали и всичко това, което тогава за огромна радост бе реалност, днес е само носталгичен спомен в града на копнежите.
Днес обаче, в едно време, в което много герои от тогава вече отдавна са забравени и след толкова години суша в сянката на големите като Ювентус и Милан хората отново мечтаят в този хаотичен и страстен град. Защото едно нова генерация от герои се стреми да пренапише историята и да реализира един сценарий, какъвто биха могли да създадат най-големите романтици на Холивуд.
Едва ли друг град е толкова тясно свързан със своя футболен клуб като Неапол. Рим е столицата и има два футболни клуба, Милано е градът на модата, разделен на два лагера – Милан и Интер. Наполи обаче е горещ и обичан, въпреки че почти три десетилетия Скудетото му убягва заради Милан, Интер и Юве.
Три втори места, две купи на страната и една Суперкупа на Италия попадат в пестеливия шкаф с трофеите на тима след последната титла. В момента обаче Наполи е на първото място, а след победата си при визитата на Рома (1:0) има преднина от 4 точки пред шампиона. И не само това: Наполи играе в момента може би най-добрия футбол в цяла Европа. Това е най-доброто нападение в Италия с 26 гола, а защитата е допуснала само 5 попадения. Наполи е единственият тим в топ първенствата на Стария континент без загуба на точки до момента.
Това, че отново се мечтае за титла и изпълнени с празнуващи хора улици, си има много причини. При всички случаи Аурелио де Лаурентис има пръст в това. От 2004 година екстравагантният президент с впечатляващата брада ръководи клуба. Филмовият продуцент има големи планове, които този сезон може да се изпълнят. През 2011 година отборът отново достигна до участие в Шампионската лига, но все още не бе достатъчно опитен за несравнимо по-голям скок. Де Лаурентис е считан за самоуверен, авторитарен и луд. Това, което на пръв поглед го описва като деспот, на втори си е подарък за Наполи. Защото зад лудата и дива фасада се крие деен и умен бизнесмен, който ръководи умело трансферите и селекцията и има визия за бъдещето. От 2004 година той е сменил шестима треньори, последният от които е Маурицио Сари, които също е важна причина за успеха. Роденият в Неапол тактик години наред е водил тимове от долните нива, а през 2014 година поема Емполи в Серия „А“. Де Лаурентис обаче решава да вземе 58-годишния специалист, въпреки че преди това е залагал на известни имена като Рафа Бенитес и Роберто Донадони. Едно решение, което може да се опише като златно. Сари привлеча играчи като Алан и Елсеид Хисай и направи трансформация в движение, правейки отбор, който може да контраатакува, но и да играе комбинативно. И не на последно място Наполи се справя по-добре срещу малките отбори, отколкото преди години.
Наполи вкарва не само най-много голове, но и отправя най-много удари в първенството (155), има най-добрия процент на успешни подавания от всички тимове (89,5%) и допуска най-малко удари към вратата си (14). Във всички тези статистики е пред гиганта Ювентус.
На вратата е Пепе Рейна. 35-годишният опитен вратар допуска по-малко грешки от преди това. В защитата Раул Албиол и Калиду Кулибали образуват перфектно централно дуо. Кулибали се разви в топ бранител от трансфера си в Италия от белгийския Генк, а освен това репертоарът му наподобява на този на Жером Боатенг в Байерн.
По фланговете играят Фаузи Гулам и албанецът Елсеид Хисай, считани за най-добрите външни бранители в Европа. Арсенал, Манчестър Юнайтед, Барселона, ПСЖ, Ювентус, Манчестър Сити и Челси са отборите, с които двамата защитници са били свързвани за трансфер.
Халфовата линия се управлява от словака Марек Хамшик, който е изключително обичан от тифозите. От десет години той играе за тима и отклонява оферти на топ клубове. Този сезон той има само един гол, но много по-важно е да дава извеждащи подавания. Помагат му бразилците Алан и Жоржиньо, а в атака са трима нападатели, които карат феновете да забравят за Гонсало Игуаин, Езекиел Лавеци или Единсон Кавани. Дрис Мертенс, Лоренцо Инсиние и Хосе Кайехон вече имат 20 гола общо от началото на сезона.
Ще бъде като на кино, ако Хамшик и компания изпълнят мечтата си и напълнят улиците на града през май догодина. Неапол е град на екстаза и не напразно известен по цял свят като града на мафията. Копнежите на града ще се изпълнят при титла, а Наполи ще има след всичките тези години нови герои.
По материал на Максимилиан ШМЕКЕЛ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев
