Домакините на Мондиал 2018 представиха официалната топка за световното първенство, което ще се проведе в Русия след около половин година. Шампионатът ще се играе в периода 14 юли – 15 юли 2018 година, а футболистите ще ритат с „Телстар 18“ - новият продукт на „Адидас“. На представянето в Москва присъстваха петима известни футболисти, които са ставали световни шампиони в последните пет световни първенства – Зинедин Зидан (1998), Кака (2002), Алесандро дел Пиеро (2006), Шаби Алонсо (2010) и Лукас Подолски (2014).

Германският производител „Адидас“ е доставчик на официалните топки за световни първенства от 1970 година. Тогава на световното първенство в Мексико се играе с първият „Телстар“, който е променен, но не по дизайн и наименование за Мондиал'74.

Идеята за един официален доставчик на топки за световни първенства се появява по време на световното първенство в Чили през 1962 година. Тогава има много проблеми и оплаквания от предоставеното от организаторите кожено кълбо. Топката „Крак“ е произведена от чилийска фирма.

Още в мача на откриването (Чили – Швейцария 3:1) съдията английският съдия Кен Астън не остава доволен от кълбото и призовава за предоставяне на европейска топка и с нея се играе през втората част. По време на самото първенство се използват различни марки, като тимовете от Стария континент нямат доверие на топките на чилийските производители.

Така през 1963 година „Адидас“ произвежда първата си топка „Сантяго“. На световното първенство през 1966 година се играе с английско кожено кълбо, но има и неофициална топка, произведена от германската компания за спортна екипировка (на снимката вляво).

На европейското първенство през 1968 година „Адидас“ представя „Телстар“. Топката е направена от 32 кожени парчета – бели шестоъгълници и черти петоъгълници. Този дизайн се нарича „Топка на Бъкминстър“. Носи името на американския архитект Ричард Бъкминстър, който използва шестоъгълници, петоъгълници и триъгълници, за да пресъздаде кълбовидна форма. Първата топка с такъв дизайн е произведена от датската компания „Селект“ през 1962 година.

През 80-те години на ХХ век започва налагането на футболни топки от синтетични материи. Първото напълно синтетично футболно кълбо на световни първенства е „Ацтека“, използвана на Мондиал'86, въпреки че синтетичните топки се появяват още през 60-те години. В последните години за производството на футболни топки се използват високотехнологични материали, но дизайнът с 32 парчета остава предимно непроменен. „Адидас“ в последните години го загърби и налага намаляване на съставните части на кълбовидната форма.

ТОПКИТЕ НА СВЕТОВНИТЕ ПЪРВЕНСТВА
Мондиал'30 (Уругвай) - На финала са използвани две различни топки заради спор между Аржентина и Уругвай. Аржентинците предоставят собствено кожено кълбо „Тиенто“ (12 кожени парчета и връзки на дупката за поставяне на плондира) за първото полувреме и водят с 2:1 на почивката (лявата снимка). През втората част се играе с уругвайска топка „Т-Модел“ (11 парчета с връзки) и „селесте“ печели финала с 4:2.

Мондиал'34 (Италия) - Играе се с произведена от римска фабрика топка „Федерале 102“, която е направена от 13 кожени парчета и има връзки.

 

 

Мондиал'38 (Франция) – Домакините предоставят направена в Париж топка „Ален“, ушита от 13 кожени парчета и с бели памучни връзки.

 

 

Мондиал'50 (Бразилия) – Бразилската фирма „Супербол“ произвежда топката „Дупло Т“, която е първата без връзки. Вместо това има нововъведение. На кожената повърхност от 12 парчета има винтил, откъдето топката може да бъде напомпана.

 

Мондиал'54 (Швейцария) - „Кост Спорт“ от Базел произвежда топката „Суис Уърлд Чемпиън“, която е първата, използвана на световни първенства, направена от 18 кожени парчета.

 

Мондиал'58 (Швеция) – Домакините предоставят 102 различни топки, а жури от четирима футболни съдии, назначени от ФИФА, избира „Топ Старт“. Коженото кълбо е произведено от шведска компания и е направена от 24 кожени парчета.

 

Мондиал'62 (Чили) – Организаторите предоставят топката „Крак“, направена от 18 кожени парчета. По-нагоре вече описахме за проблемите с чилийското кожено кълбо.

 

Мондиал'66 (Англия) – Домакините правят тестове от продуктите на различни компании и се спират на „Челъндж 4-стар“ на фирмата „Слазинджър“. Топката е направена от 25 кожени парчета, като има варианти в оранжево и жълто.

 

Мондиал'70 (Мексико) – Първата топка, предоставена от „Адидас“ - „Телстар“. Германската компания е избрана от ФИФА за официален доставчик и това сътрудничество продължава до днес. Топката е направена от 32 кожени парчета в черно и бяло, но „Адидас“ предоставя само 20 бройки. Така по време на първенството са използвани още кафяви и бели топки.

Мондиал'74 (ФРГ) - Топката „Телстар Дурласт“ е подобна на тази от предишното световно първенство, но златистите букви са заменени от черни. Главното нововъведение е полиуретановото покритие, което прави топките по-здрави и водоустойчиви.

 

Мондиал'78 (Аржентина) - „Адидас“ създава „Танго“. Топката технологично е същата като тази от Мондиал'74. Разликата е, че 20-те черни парчета са заменени от бели с триъгълни шарки, които създават оптичната илюзия за 12 еднакви кръга по повърхността. „Танго“ вдъхновява дизайна на топките за следващите пет световни първенства.

Мондиал'82 (Испания) – „Танго Еспаня“ е последната предимно кожена топка, използвана на световни първенства. На шевовете се появява гумено покритие, което още повече повишава водоустойчивостта на топката.

 

Мондиал'86 (Мексико) - „Ацкета“ е първата топка от синтетични материали, което е еднакво добра за използване и на твърди и мокри терени. За първи път при дизайна са използвани мотиви от историята на домакина на световното първенство. В черните триъгълни шарки са изобразени мотиви на ацтеките.

 

Мондиал'90 (Италия) – На първенството се играе с „Етруско“. В шарките има изображения на лъвове в етруски стил и други мотиви от същото изкуство. За първи път на топките е поставена вътрешна черна полиуретанова пяна.

 

Мондиал'94 (САЩ) – Дизайнът на „Куестра“ е вдъхновен от космическите технологии и мечтата за покоряване на звездите. За първи път на топки за световно първенство се използва пласт от полистиренова пяна.


 

Мондиал'98 (Франция) – Първата многоцветна топка на планетарни шампионати. „Триколоре“ в синьо, бяло и червено – цветовете на френското знаме. В шарките има изображения на петел – националният символ на Франция. Сред нововъведенията са и нова технология при полагане на шарките и синтактична пяна.

Мондиал 2002 (Япония и Южна Корея) – Промяна в дизайна за първи път от 1978 година. „Фивърнова“ има големи шарки, на които им изрисувани типичните за азиатската култура огньове. Топката има подобрени качества и бързина при полет, което предизвиква голямо недоволство на вратарите, които трябва да променят навиците си при посрещането на удари. Според тях топката има непредвидим полет и е трудна за улавяне.

Мондиал 2006 (Германия) – Загърбена е формата от 32 парчета. „Тиймгайст“ е от 14 парчета, които за първи път не са зашити едно за друго, а залепени. Новият дизайн прати топката по-сферична. За първи път за финала на световно първенство има различна цветова гама на топката.

Мондиал 2010 (ЮАР) – За първото световно първенство в Африка е направен и нов дизайн. Броят на парчетата отново е намален. „Джабулани“ има едва осем отделни парчета, които за първи път са огънати машинно в необходимата форма за подобряване и постигането на по-сферична форма. Отново за финалната среща има отделен дизайн и отделно име „Джобулани“ от използваното в ЮАР съкращение Джобург за Йоханесбург.

Мондиал 2014 (Бразилия) – За първи път името на топката е избрано чрез гласуване от феновете - „Бразука“. Над един милион дават своя вот при определяне на названието. Топката е направена от едва шест парчета, които са термично огънати.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ