Трансферът на Димитър Бербатов в Монако ни дава повод да припомним кои са другите наши, ритали по френските терени с екипите на професионални отбори. Бившият капитан на националния отбор стана 21-ият български футболист там. Любопитно е, че четирима от тях са с името Димитър. Освен Бербо това са още Байкушев, Антонов и Рангелов.

Пенко Рафаилов е първият български футболист във френското първенство. Той вече е звезда у нас, където се изявява с фланелката на Славия и “Левски”. Със “сините” е шампион на България и носител на Купата на България през сезон 1936/1937 г. Българският национал е с основен принос за спечелването на Балканската купа през 1932 г. От юни 1937 г до юни 1938 г е играч на френския Страсбург. Рафаилов бил истински гигант – висок близо 2 метра! Освен футболен, имал и певчески талант. Бил с хубав баритон. Музикалните му умения се предавали по наследство - баща му служел като свещеник в Двореца, а брат на Пената е известният изпълнител на шлагери от онова време Георги Рафаилов...В периода 1930-1937 г. Пенко има общо има 21 мача за националния отбор по футбол, в които е отбелязал 2 гола.

Друга легендарна фигура за Славия е Димитър Байкушев - Мими. Той е един от най-големите ни футболисти преди Втората световна война. Трикратен шампион през 1930, 1936, 1939 и носител на купата на страната през 1930 и 1936 г. В националния отбор има 27 срещи, в които е вкарал 10 гола. Носител на Купата на БОК през 1931 и 2 пъти на Балканската купа през 1932 и 1935 г. През 1937 г. играе за френския Туркоан. После става треньор на родния си тим (1943, 1946-1948, 1958-1960), Завод-12 (1950-1955), Дунав (1956-1957), когато отборът за първи път влиза в "А" група, Спартак (Пловдив) (1961-1965), Горубсо (Мадан) (1965-1969) и Поморие. Пред 1963 г. извежда Спартак (Пд) до шампионската титла.

Димитър Антонов също има с какво да се похвали. Вратарят със странния прякор Гробаря оставя забележителни следи в Олимпик Рубе Туркоан. Стражът идва в отбора в сезона, след като е взета единствената титла в историята на клуба. Антонов е с интересна съдба. Два пъти със Славия става шампион на България (1941,1943), а през 1947 г. става част от действащия шампион на Франция. Антонов после пази за Сет в периода 1953-1955 г. След това през 60-те години на миналия век е треньор на Кале. Третият българин във френската Лига 1 е Андрей Желязков. Жужо през 1984 г. е купен от белгийския Беершот, където остава за кратко. След това поема на юг към Франция и подписва със Страсбург. Там рита само един сезон – 1985/1986. Елзасците са “най-българският” клуб във Франция. Тук са се подвизивали още Димитър Рангелов и Емил Гъргоров.

С успех по френските терени се изявяват Пламен Марков (Мец и Гренобъл), Георги Димитров (Сент Етиен), Георги Славков (Сент Етиен), Бойчо Величков (Льо Авър) и Владо Манчев (Лил). Като провал могат да се определи представянето на Наско Сираков в Ланс, Николай Илиев в Рен, Христо Янев - Джуджето в Гренобъл и Емил Гъргоров в Страсбург.

№1 сред издънките обаче е Георги Иванов-Гонзо, чийто трансфер в Рен е на огромна стойност - 4,1 милиона евро. Асът на "Левски" обаче тотално разочарова, изигравайки едва 12 мача. Даже наскоро неговият трансфер бе определен за втория най-лош в историята на френския клуб.


Всички българи в професионални френски отбори
 
• Пенко Рафаилов (Страсбург) – 1937 – 1938 г.
• Димитър Байкушев (Туркоан) - 1937
Димитър Антонов (Рубе, Сет) - 1947–51, 1953–55, 1953–55
• Андрей Желязков (Страсбург) – 1985–86
• Пламен Марков (Мец – 1985–87, Гренобъл - 1987-1989)
• Георги Димитров (Сент Етиен) – 1986–88
• Георги Славков (Сент Етиен) – 1986-1987
• Бойчо Величков (Льо Авър) – 1986–87
Валери Кулинов (Лавал) - 1989 - 1992
• Николай Тодоров (Монпелие) – 1991–92
Борислав Михайлов (Мюлюз) - 1992 - 1994
Георги Георгиев (Мюлюз) - 1991 -1996
• Наско Сираков (Ланс) – 1992–93
• Николай Илиев (Рен) – 1994–95
• Йордан Лечков (Марсилия) – 1996–97
• Георги Иванов (Рен)– 2002–04
• Владимир Манчев (Лил) – 2002–04
• Димитър Рангелов (Страсбург) – 2006-2007
• Емил Гъргоров (Страсбург) - 2007–08
• Христо Янев (Гренобъл) – 2008