Ако човек се срещне с Давид Родригес-Фрайле и чуе нюйоркския му акцент, трудно би повярвал, че той е бил един от най-големите футболни таланти на Испания.

Наистина такъв е случаят с човека, който управлява успешен собствен инвестиционен фонд, а адресът на компанията му е на известното „Пето авеню“. През 1997 година той става голмайстор на световното първенство за юноши до 17 години и получава "Златната обувка" на турнира. Тогава вкарва 7 гола за Испания, която завършва на трето място. Негови съотборници са Икер Касияс, Шави и Сесар Навас.

Докато Шави и Касияс се превръщат в истински футболни легенди, за Давид спортната кариера завършва на 21 години – заради контузия. Във футболните среди вече почти никой не го помни.

„Хората от инвестиционните среди не обичат да бъдат популярни за обществеността. Когато спрях с футбола, интернет тъкмо стартираше. Ако всичко се беше случило пет-шест години по-късно, много неща щеше да са различни. Всички щяха за знаят кой съм“, признава бившият нападател.

Давид се присъединява към школата на Реал (Мадрид) през 1994 година. Успява да се превърне в един от най-обещаващите играчи на „белия балет“ и Испания. Три години по-късно като част от състава на „червените фурии“ отива на световното първенство до 17 години в Египет. Там демонстрира таланта си по безспорен начин, вкарвайки седем гола – всичките в груповата фаза.

След като се разписва два пъти срещу Мексико (3:2) и бележи победния гол срещу Мали (1:0) малко преди края, Давид нанизва четири попадения срещу Нова Зеландия за убедителното 13:0. Вкарва в 43-ата, 45-ата, 47-ата и 49-ата минути на мача. Испания стига до полуфинала, където отпада от Гана. Африканците губят финала от Бразилия с Роналдиньо. Оттук обаче започват и трудностите в кариерата на Давид Родригес-Фрайле.

„След това световно първенство получих няколко поредни тежки контузии. Травма на коляното ме извади от терена за шест месеца. Не можех да играя, вътрешните връзки бяха скъсани. Върнах се и започнах доста добре, но след това се появиха болки в гърба. Подложих се на операция, за да може да играя“, признава бившият футболист.

През 2001 година болката става прекалено силна и пречи на Давид да играе на най-високо ниво. След седем години в различни възрастови формации на Реал (Мадрид) и Испания, нападателят прекратява кариерата си на 21-годишна възраст.

„През това време играх за Испания на различни нива. Участвах на европейски и световни първенства, а съотборници ми бяха футболисти, които станаха много известни. Много дълго време бях съотборник с Икер Касияс. Шави също беше част от отбора. Освен тези двамата, други не успяха да станат световни звезди. Някои също направиха чудесни кариери, макар и не на топ ниво“, допълва бившият талант.

Съдбата обаче е подготвила на Давид успешна кариера в друго поприще. Роденият в Мадрид бивш футболист израства в семейство на бизнесмен, но предпочита да напусне Испания след края на футболната му мечта и заминава за САЩ.

„Реших, че тялото ми не ми позволява да продължа. През цялото време имах болки. Харесвах сферата на маркетинга и реших да поема по тази пътека. Само година, след като се отказах, започнах да уча в „Харвард“. Завърших през 2004 година и след това винаги съм се занимавал с инвестиции. Работих за „Голдман Сакс“ преди да основа собствения си инвестиционен фонд преди пет години.“

Давид не е загубил напълно връзката си с футбола. Понякога говори с част от бившите си съотборници, а като е в Испания, за да се види с родителите си, често играе мачове с приятели. Като всеки футболен фен и той има собствено виждане за играта и любимия си клуб Реал (Мадрид). Признава, че е бил разочарован през 2010 година с назначението на Жозе Моуриньо за треньор на тима: „Не одобрявах това назначение. Не може клуб като Реал (Мадрид), който над 100 години е следвал собствен стил, да позволи на Моуриньо да се държи по такъв начин и да обърне клуба с главата надолу.“

Въпреки че прекратява състезателната си на доста ранна възраст, Давид не се отървава бързо от болката. Продължава да я усеща в следващите седем-осем години. Той обаче не съжалява за развитието на нещата и се чувства щастлив с работата и семейството си в Ню Йорк.

„Има много играчи, включително и аз, които биха играли на най-високо ниво, ако всичко вървеше по план в кариерите им. Дали щях да играя въпреки болката, но на по-ниско ниво? Вероятно. Радвам се, че имах своя втори шанс. Ако не бях избрал настоящия си път на развитие, сигурно нямаше да срещна красивата си съпруга и да имам тези прекрасни деца. Имам живот, от който съм много доволен. Ако бях останал във футбола, сигурно щях да съм различен човек. Със сигурност сега съм по-щастлив, отколкото щях да съм като футболист. Липсва ми състезателният дух на мачовете, мирисът на тревата, но не бих за заменил за сегашния си начин на живот“, признава Давид Родригес-Фрайле.
Рич ЛАВЛИ/planetfootball.com
Превод: Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ