Най-важното нещо за един футболен отбор са футболистите и треньорът. Без добър треньор и добри футболисти да имаш, успехът е под съмнение. И обратното – без добри футболисти и най-добрият треньор може да се провали. Собственикът на Левски Спас Русев направи няколко гениални хода с привличането и на добър треньор, и на добри футболисти. Тоест, полага основата на нещо, което ще даде резултат. Положи основите на нещо, което много хора преди него не посмяха. Въртяха се едни и същи треньори, влачеха се съмнителни играчи свободни агенти и резултатите накрая бяха все едни и същи. Няма смисъл да ги припомняме. Сега е друго. Сега Спас Русев показва, че му бяха нужни по-малко от година, за да влезе в родната футболна действителност. Бяха му нужни по-малко от 12 месеца, за да осъзнае, че трябва да се положат основите на отбора с добър отбор и по-качествени футболисти. Естествено, затова се искат пари, но и в други години на „Герена“ е имало финанси, но ходовете бяха катастрофални.

Интересува ли се Спас Русев от Левски? Феновете поставиха под съмнение това през зимата и едва не го принудиха да си замине. Винаги съм твърдял, че мястото на феновете е на трибуните. С купуването на билети и карти те помагат на клуба достатъчно. Няма смисъл да са в управлението на клуба, поне в България и по нашите ширини все още не сме дорасли, за да се сравняваме с Барселона, Байерн Мюнхен или другите колоси, които имат съвсем различни управленски структури с фенове в тях. На този етап нашите привърженици е достатъчно да пълнят стадионите и така да осигуряват не малка част от бюджета на клуба.

А дали Спас Русев се интересува от Левски едва ли има смисъл да обясняваме. Бизнесменът наистина показа, че е мениджър. Човек, който разбира от бизнес и човек, на когото е ясно какво трябва на един отбор, за да бъде променен и да започне да гледа в друга посока. Трябва му добър треньор. Самият факт, че двата варианта за нов наставник на отбора бяха Авраам Грант и Делио Роси говори достатъчно. Не подценявам никого от следващите имена, които ще изброя, но всеки път, когато се налагаше треньорска рокада на „Герена“ спряганите имена бяха Емил Велев, Вили Вуцов, Илиан Илиев и Мъри Стоилов. С изключение на последния, който постигна големи успехи в Казахстан, другите все още не могат да се мерят с нивото на Роси, камо ли на Грант. Само с този си ход Спас Русев постави Левски в друга равнина. Бяха привлечени добри футболисти. Някои побързаха да се присмеят на Жорди Гомес и Габриел Обертан. Пази, Боже!!! Тези футболисти са доказани в далеч по-класни и стойностни първенства и да ги оплюем тук не говори добре за нашите страхотни „капацитети“. От два мача се сипят суперлативи за Обертан и е видно, че французинът е друга класа. Ето че и в още една насока Спас Русев успя да помръдне нещата към по-добро – привличането на по-добри футболисти от тези, които бяхме свикнали да очакваме всеки трансферен прозорец – повечето свободни агенти и със съмнителни качества.

Левски може да не полети за два, три или пет кръга. Но се вижда промяна в настроението. И на терена сред футболистите, и сред публиката. В Благоевград секторът за гости беше пълен, привържениците останаха доволни от видяното. Останаха доволни най вече от промененото желание и хъс за игра. Много малко трябва на публиката, за да дойде на стадиона и да подкрепи Левски. Няколко стратегически хода и няколко победи... Ходовете вече бяха направени от Спас Русев. Те наистина са стратегически – не се мисли от днес за утре и на парче. Привличането на Делио Роси може да се окаже съдбоносно за цялостното развитие на Левски в следващите една-две години. Но трябва и търпение, както и време. Нищо не става с магическа пръчка. Чисто битово италианецът се нуждае от няколко месеца, за да се адаптира към новата обстановка. На новите играчи – също.

Замисляли сте се, че пристигането на треньор от неговия ранг е стратегическо и за целия ни футбол. Не че нивото ни ще стигне английското или испанското, но колко често наш отбор може да се похвали с подобен специалист? Не че нашите не струват, напротив – имаме много добри треньори. Но винаги идването на чужденец от сериозен ранг вдига реномето. Иначе си оставаме посредствени и се боричкаме помежду си. Точно това се крие в мисленето на собственика на Левски. Може да мислят, че той е грандоман и дава примери с Англия и Челси, с които нямаме база за сравнение, но точно това е пътят. Трябва да се стремиш наглед към недостижимите неща, да опитваш да достигнеш трудното, да надхвърлиш ежедневното дребнотемие. Да поставиш основите на отбора с добър треньор и добри футболисти. А след това с няколко победи да върнеш публиката на стадиона. Легендите да бъдат в ложата, където им е мястото и Левски да започне нов път към историята...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ