Ерата на Арсен Венгер в Арсенал е към края си. Трудно е да се повярва, че само това ще е достатъчно клубът отново да стане претендент за титлата.
Те най-накрая успяха, би си помислил човек. Седмици, месеци, почти година продължи кампанията WengerOut. На моменти сериозна, друг път като намигване: банери, възгласи и протести на феновете на „Емирейтс“ бяха приемани като плахи изказвания. Плакатите често са приемани само като трик за привличане на вниманието. Днес те постигнаха своя успех: Венгер е аут, той напуска Арсенал след 22 години в края на сезона.
Каква роля изиграха тези протести при вземането на това решение, знаят само самият Венгер и клубното ръководство на „топчиите“. Сигурно е обаче, че една голяма част от феновете на Арсенал са реагирали с въздишка на облекчение и се надяват, че свеж вятър ще задуха през Северен Лондон. Че гордият клуб, който за втора поредна година пропуска шанс да си осигури място в Шампионската лига през Висшата лига и се надява само на триумф в Лига Европа, отново ще се завърне на върха в Англия.
Това е едно естествено и със сигурност изпълнено желание. Все пак критиците трябва да успокоят малко топката. „Внимавай какво си пожелаваш“, гласи една поговорка на Острова. Тя трябва да важи преди всичко за привържениците на Арсенал. Защото Арсен Венгер не беше основният проблем на този клуб в изминалите години и не беше основният виновник за това, че „артилеристите“ изостанаха от конкуренцията и чакат голяма титла от 2004 година.
Елзасецът Венгер пое Арсенал през 1996 година и формира клуба, отбора и неговия стил на игра по своя мироглед. „Топчиите“ станах марка в цял свят на техничния и брилянтен футбол. Венгер направи много играчи по-добри, той имаше блестящ нюх на трансферния пазар и във връхната точка изведе клуба през 2004 година непобеден до шампионската титла. В онзи момент Арсенал беше страховит отбор на национално и международно равнище.
Това, че след това нещата тръгнаха надолу, не е вина само на Венгер. Струва си да се хвърли само един поглед на конкуренцията: В Челси по онова време дойде Роман Абрамович, който изля милионите си, за да направи „сините“ водещ тим. Манчестър Юнайтед имаше все още сър Алекс Фъргюсън, но и без него също имаше по-добри финансови възможности. Манчестър Сити се превърна в следващите години в един от най-богатите клубове в света.
В едно време, в което конкуренцията се въоръжаваше, Арсенал построи нов стадион. „Емирейтс“ замести през 2006 година стария „Хайбъри“. Една инвестиция за 600 милиона евро, която всички с удоволствие биха искали да забравят и която, клубът в по-голямата част сам осигури. Най-добрите играчи продължаваха да напускат Арсенал и клубното ръководство се доверяваше на Венгер, че отново ще развие младите играчи и ще ги направи нови звезди. Това е една рискована стратегия и би трябвало да бъде признато като голямо постижение, че Венгер всяка година до 2017-а успяваше да изведе Арсенал до топ 4 и участие в Шампионската лига. И освен това спечели още четири пъти ФА Къп – Купата на Англия.
Какъв беше приносът на Венгер е изминалите години? Трябваше ли той да печели титли с Арсенал? Или трябваше да подсигури участието в Шампионската лига и така клубът да продължи да регистрира печалби за основния акционер Стан Крьонке? Венгер бе замесен дори в процентно отношение при тези печалби. Това трябва да бъде отчетено, когато се критикува въздържанието на треньора на трансферния пазар.
Венгер със сигурност направи грешки, кой не би направил при повече от 20 години в работата си? Затова все пак никой не трябва да си мисли, че ще дойде нов треньор, било той Масимилиано Алегри, Патрик Виейра или Карло Анчелоти, и с поемането на Арсенал ще го направи претендент за титлата.
„Топчиите“ са шести във Висшата лига, защото отборът е шестият най-добър в първенството. А не, защото треньорът се казва Арсен Венгер и е извлякъл твърде малко от тима.
По материал на Фалко БЛЬОДИНГ, Goal.com
Превод от немски: Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ
