Защо тих и бял Ботев ли? Защото пловдивчани тихичко, без много фанфари, без много пари и гръмка селекция тръгнаха из Европата. И вижте докъде стигнаха! И всичко това благодарение на уникалния колектив, на добрите футболисти и най-вече на Белия – на треньора Николай Киров.

Навръх 24 май, когато Ботев спечели Купата на България, надигравайки тоталния фаворит Лудогорец, написах за него: „Поклонете му се и го запомнете!”.

Днес Киров продължава да работи като пчеличка, без да парадира с качествата си, без да се завира пред камерите и микрофоните, търсейки популярност. Днес той вече си я извоювал.

Треньорът обаче знае много добре, че изкачването на върховете е тежък процес, а рухването – лесно и болезнено. И поради тази причина не бърза да се тупа в гърдите, осъзнавайки, че пътят нагоре тепърва предстои. А Киров е тръгнал по него, разчитайки не само на потенциала си, но и на завидното хладнокръвие, което притежава. И което се опитва и успява да предаде на своите възпитаници.

Каквото и да се случи срещу португалския Маритимо, Ботев постигна своето. Върна ни в онези години, когато беше постоянен участник в евротурнирите и не ги напускаше с наведена глава.

Именно заради скромния си треньор, ниския бюджет и липсата на прехвалени звезди в състава си тимът спечели сърцата не само на „жълто-черните” фенове, но и на цяла футболна България. Именно поради тази причина песента на „канарчетата” в Европа е величествена, но същевременно и тъжна. Тъжна, тъй като те останаха единствените ни представители във втория по сила евротурнир. Ама това е друга тема... Все пак е добре, че са те и че ги има!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ