Няма по-странна страна от нашата. Един ден сме в черните хроники заради допингскандали, на другия – сме на олимпийския връх. За по-малко от 24 часа изживяхме пътя от поредния скандал, този път с Даниела Йорданова, до златния медал на Руми Нейкова. Браво на Руми, тя заслужи да стъпи на върха, защото наистина е голям спортист и човек. Показа го на гребния канал като разгроми конкуренцията. Така както го е правила винаги, но понякога странични намеси я спираха от най-високото стъпало. Така беше на Олимпиадата в Сидни през 2000 година, когато след фотофиниш отнеха златния медал на Руми и го дадоха на беларуската Екатерина Карстен. Е, днес представителката на Беларус изгледа как лодката на българката пресича първа финала и този път нямаше кой да я спре, това бе реваншът на Нейкова. Напълно заслужено. След толкова години труд и усилия, безсънни нощи, болки и контузии. Сълзите от радост в очите на Руми и треньора – съпругът и Свилен Нейков казваха всичко. Руми не е просто победителка, тя е национален герой. Само една истинска българка може да постигне това, което днес направи най-добрата ни гребкиня. Едва ли се нуждае от коментар фактът, че през нощта преди финала Руми е чувствала болки в гърба и не е успяла да мигне. Притеснявала се е, че болките може да се появят и по време на състезанието. Тя обаче стисна зъби и изкова успеха, нейния успех – за България. С човек като Руми Нейкова нямаше как да не чуем химна на България и в Пекин. Дано след първото ни злато, още наши спортисти стъпят на почетната стълбичка и да чуят отново родния ни химн.

СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ