Левски започна сезона по отличен начин – с европейска победа над Сутиеска с 3:1. „Сините“ вдъхнаха надежди на феновете, че предстоят по-добри времена. А привържениците започнаха веднага да възхваляват отбора и да мечтаят.

В нашия манталитет е заложено да сме хора на крайностите. Днес вдигаме до небесата, утре сваляме до дъното. Няма средно положение. Така е и с футбола, в частност с Левски.

Снощи „сините“ изнесоха добър мач, което никой не може да отрече. Но съперникът не бе от класата на Левски и това също не може да бъде отречено.

Най-положителното при „сините“ бе забелязано от всички – Жуниор Мапуку. Дали е новият Гара Дембеле, дали е така чаканият убийствен нападател, тепърва ще разберем. Но безспорно Левски се нуждаеше от такъв таран. А Мапуку има всички качества да успее на „Георги Аспарухов“.

Роман Прохазка както винаги бе на ниво и показа, че е лидер на тима. Другата приятна изненада е Васил Панайотов. Халфът, който остави сърцето си на терена срещу Сутиеска, е един от тези, които олицетворяват казаното по-горе, че бързо вдигаме и сваляме всеки. Идването му в Левски бе посрещнато на нож. Някои го наричаха анонимник, други опитаха да спънат трансфера му, трети очакваха, че едва ли не с играчи като Панайотов „сините“ ще са във втората осмица. Халфът обаче и в контролите, и в мача със Сутиеска обори всички, които са имали съмнения в него. Пасове в коридор, далечни подавания, борба за всяка топка, отлични защитни действия. Показа, че има и отличен удар.

Може да се каже, че с Панайотов и Прохазка Левски има идеална двойка вътрешни халфове.

В центъра на отбраната Яблонски и Пиргов по презумция си вършат добре работата и вече са почти идеално сработени. Божидар Митрев пък показа, че има защо да е капитан на този отбор и има качества да стои стабилно под рамката на вратата на Левски.

Обаче…

Левски страда по фланговете. Нар и Адениджи не са за първия отбор на „сините“ и това е видно. Двамата мога да бъдат резерви и да влязат при нужда, но като цяло повечето им отигравания, най-вече на Бабатунде, са комични. Нар тича, но само толкова. Той и Юсеин Болт тича, но не е футболист. Адениджи направи няколко добри отигравания, но повечето предизвикваха смях и иронични ръкопляскания във феновете.

Сърбинът Милош Цветкович явно е опитен играч, горял в сериозни битки, но все още е загадка защо е в Левски. През целия мач срещу Сутиеска той успя едва два пъти да спре лявото крило на черногорците - Стефан Денкович. Който между другото е идеален за Левски и ръководството може да се пробва без проблем с оферта към черногорците.

Иван Горанов също има качества, но при дълги подавания в неговата зона има големи проблеми. Гостите направиха едва няколко атаки от дясно, но се видя, че Горанов изпитва проблеми.

Енигма е и Антонио Вутов. Играч с безспорни качества, но явно ще му трябва време. Не се отличи с почти нищо и тепърва трябва да доказва, че правилно е върнат в Левски. Да не забравяме, че бе под въпрос до последно за мача заради контузия.

Затова в Левски не трябва да летят в облаците. Тепърва има още много работа. И най-вече работа по селекцията. Защото един добър мач не прави добър сезон. Не трябва да се избързва с летенето в облаците и възхваляването. Защото Сутиеска не е тест и показател. Показател ще бъде Хайдук (Сплит) и първия кръг в Първа лига. А дотогава „сините“ се нуждаят от сработка в защита и попълнения по фланговете.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ