Левски загуби с 1:2 от Хайдук (Сплит) и отпадна от Лига Европа, след като отстъпи и в първата среща с 0:1 в Хърватия. В това няма нищо нелогично. Хайдук е добър отбор, един от грандовете в нашия регион, а не някакви анонимници. Хайдук беше по-добрият отбор и заслужено е напред.

В Левски трагедии от отпадането не трябва да се правят. Но играта на „сините“ определено е притеснителна. Притеснително е присъствието на един човек на скамейката – Николай Митов.

Дали е бил сервитьор, дали му викат Жадното, Гладното или каквото и да е, няма никакво значение. Има значение това, че той няма качествата и потенциала да бъде треньор на Левски. Няма кураж, няма идея, няма визия. Срещу Хайдук „сините“ имаха някаква тактика, която никой освен Митов не разбра. Мапуку забит напред, а всички останали зад централната линия. Сякаш Левски има аванс от 3 гола след първия мач. Изритване на топката към централния нападател и там каквото стане. Изобилие от грешки, никаква идея как да се пробие защитата на хърватите, нито едно заучено положение. Истината е, че ако на вратата не бе Божидар Митрев, Левски щеше да губи поне с 0:3 до почивката.

Митов се оправда с две неща – липсата на публика и несработеността в състава му заради прекалено много нови играчи.

Истина е, че ако мачът не бе при закрити врати, Левски вероятно щеше да вкара и втори гол след първия. Истина е, че играчите щяха да се чувстват по съвсем друг начин, както и гостите. Но... Точно в такива моменти излизат наяве качествата на треньора. В тези моменти треньорът е този, който трябва да вдъхне кураж, увереност и да надъха отбора. Явно Митов това не го стори. На празен стадион се чува всяко указание на треньора и той лесно може да промени много неща в движение. На трибуните бяхме около 30 журналисти и чувахме всичко, което си говорят футболисти и треньори. За цял мач Митов имаше 3 реплики „айде“, „хората“ и „давай“. Имаше периоди от около 20 минути, в които не се чу гласът на треньора. Веднъж опита и нещо на английски да каже на Гомес, но не му се получи. Дори пръстите не бяха в действие. Митов просто бе зрител, който има три думи в речника си.

Играчите. Да, те са нови, трябва им време за сработка. Но са добри индивидуалности. И с тази селекция от научени футболисти и  ти трябва само един кадърен треньор, който да ги нареди и да им каже какво да правят. Левски направи отлична селекция, която продължава. Левски имаше цяла подготовка, за да сработи тима. Защото реално новите за мача с Хайдук са само двама – Рошу и Гомес. Останалите 20 футболисти се познават вече добре.

Левски сгреши и с друго – отлагането на мача с Лудогорец. Вместо да използваш мача с разградчани, за да си сработиш още малко състава, ти решаваш да си починеш. Дори и да се стигне до загуба от Лудогорец – едва първи кръг е и винаги има време да поправиш грешката. А накрая Хайдук, който не почива уикенда, бе в пъти по-свежия отбор. Явно има грешка и в подготовката, a това го призна и Боримиров.

Слабостите на Левски се видяха още в мачовете със Сутиеска, но отстраняването на черногорците направи така, че на тях да не им се обърне внимание. Лошото е, че Левски, вместо да надгради след тези срещи, тръгна наобратно и изглеждаше още по-лошо срещу Хайдук.

Излиза, че Митов не излълнява нито едно от нещата, които се изскват от него. Не успява да надъха и мотивира, когато има нужда от това. Не успява да ги нареди правилно и да им даде правилните указания. Не успява да надгражда, а напротив. Не успява да ги тренира правилно, защото всички свършиха силите малко след началото на второто полувреме.

Снощи след мача във всички фен страници, форуми и какво ли не, бяха обединени около едно мнение – МитOff. Достатъчно време получи, но освен една победа над ЦСКА с 2:1, друго нищо хубаво не направи. А тази победа бе последвана от два пъти по 0:3. И 4 победи от 11 мача в края на миналия сезон.

Левски все още може да тръгне нагоре. Има фантастична публика, която снощи за пореден път показа, че е велика и над 2000 души пяха и скандираха пред видеостената пред сектор „А“. Има добра тренировъчна база, има много добри футболисти – като индивидуалности, които просто някой трябва да ги направи отбор. Но едва ли Митов е човекът.

И за финал – Митов се оплака, че точно преди мача с Хайдук някакви хора били говорили пред медиите, че той не е на нивото на Левски и това явно е повлияло. Я на Рошу, я на Гомез, я на Мапуку, я на Цветкович, я на Нар.. Те с трепет постоянно рефрешват българските сайтове и четат кой какво е казал за Митов. Дори са се абонирали за всички вестници и сутрин преглеждат какво пише за Левски и за треньора.

Защо Митов не обели и една дума каква е била идеята му за пореден път със страхлива тактика? Защо не отговори кога за последно Левски е отиграл заучено положение? Защо не отговори какъв е бил планът му за мача с Хайдук? Защо не каза как така бе наредил тримата Рошу, Гомес и Панайотов зад централната линия и бе забранил явно да се включват в атака? Защо не отговори кога Левски ще започне да играе атакуващо - така както му приляга.

Оправдания винаги ще има, но няма оправдание, ако Митов продължи да бъде треньор на Левски. Може да е добро момче, може да има качества за Септември (София), може да е бил добър в сервирането, но за треньор на Левски не става.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ