Страх! Това се четеше в очите на голяма част от играчите на Левски още със стъпването на терена срещу Лудогорец. Страх, който е недопустим за играчи на този клуб, играчи, които носят тази фланелка. 

Страх, който направи Мартин Райнов неузнаваем. Националът нямаше правилно отиграване и логично бе сменен първи, но смяната му дори закъсня. Необяснимо е за човек, който носи фланелката на България и е сред тези, от които се очаква да правят разликата. Дали заради феновете, вероятно никога не е играл пред толкова, дали заради заряда. Но Райнов не беше на себе си. 

Страх, който накара Жерсон Кабрал да изглежда като ученик, който не си е написал домашното. Холандецът безспорно има качества и когато иска го показва. Но в сегашната ситуация няма алтернатива, няма нов договор, няма и да има. И просто си доиграва сезона. Спокоен, че всеки мач е титуляр и след два месеца ще е далеч от Левски. Само, че не може да очакваш при това положение Кабрал да прави разликата в дерби. 

Страх, който се усети дори в пердето Хали Тиам. Безценен в рушенето на играта и със страшно много брак в опитите си да гради. Страх в Нуно Рейш, за който все още никой не знае защо е в Левски. И той го осъзна по някое време и започна да му прилошава. 

Яблонски е страхотен за българските стандарти играч, но без нов договор ще продължава до края на сезона да пуска всеки втори пас зад гърба си и Ники Михайлов да е на разстрел. 

Winbet - истинската тръпка от победата! (18+)

Страх в Георги Дерменджиев, който е ясно, че няма качествени резерви, но не предприе дори минимално усилие да изненада Лудогорец. На всичко отгоре при изоставане в резултата направи само една смяна, а втората беше принудителна. Дали от благия и спокоен характер на Дерменджиев и помощниците му, дали от нещо друг, но в Левски няма живец. Няма хъс, няма ярост. Има примирение.

Страх имаше дори и от далеч по-твърдата игра на съперника. И вместо в такъв мач да стъпиш здраво, да влизаш твърдо, за да "вземеш страха на съперника", ти подскачаш и се пазиш дори от елементарни единоборства. А Моци, Дяков и компания използваха умело това. Почти всяка спорна топка бе спечелена от гостите, почти всяко единоборство бе спечелено от гостите. 

Да носиш фланелката на Левски и да излизаш на "Герена" смачкан и убеден, че ще загубиш още от първата минута, е недопустимо. Да излизаш и да се сковаваш от пълни трибуни, които всъщност са дошли да те подкрепят и да ти вдъхнат сили, е недопустимо. И някой вътре в съблекалнята трябва да обясни на голяма част от играчите къде са и какво е Левски. Някой трябва да обясни, че на онези 16-17 000 на трибуните никой не им плаща, за да са там. Но те са там. И за шести път този сезон пълнят стадиона. И всеки мач са там - студ, пек, лични проблеми... Не мрънкат, а просто отиват и подкрепят. И не заслужават да виждат този страх. 

Ясно е, че Левски за титла няма как да се бори. Клубът има далеч по-важни дела, а те са свързани с финанси. На първо място за новата управа е това. Също и структуриране в клуба, защото в момента Павел Колев е всичко. Няма скаутско звено, няма спортен директор. Има счетоводителка, домакин и двама масажисти. Това е! Стига се до ситуация, в която дори за елементарни въпроси всички се обръщат към Колев. Чистачът за препарати, докторът за медикаменти, играчи за договори и т.н. 

Няма как да не отдадем заслуженото и на Лудогорец. Истината е, че шампионите са с класи над всички останали в България и дори на ходом ще са първи в края на сезона. Когато решат да играят, няма кой да ги спре. И явно това е единственият проблем в Разград - дали в даден мач на футболистите ще им се играе. Играе ли им се, става това, което стана срещу Левски на "Георги Аспарухов". 
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ