Уелският национал Аарън Рамзи най-сетне се показа пред света като футболист на Ювентус. Това става почти пет месеца, след като трансферът му при „бианконерите“ като свободен агент беше обявен.

През февруари „Старата госпожа“ съобщи, че е подписан четиригодишен договор с 28-годишния футболист на Арсенал. Сега Рамзи използва профила си в „Туитър“, за да публикува своя снимка с екипа на Ювентус.

Британците отдавна са свързвани с италианския футбол. Още от зората на Серия „А“ футболисти от Острова са играли за тимове от Ботуша. Освен това е известна легендата за това как Ювентус се сдобива с черно-белите си фланелки.

Заради предстоящите изяви на Рамзи с екипа на „бианконерите“ ще ви припомним някои от по-значимите трансфери на британски футболисти в Серия „А“.

РЕЙ УИЛКИНС
Милан (1984-87)
Доказателство за успешните изяви на бившия английски национал с екипа на „росонерите“ имаше в началото на април 2018 година. След като Уилкинс почина на 61-годишна възраст, бившите му отбори Челси и Манчестър Юнайтед му отдадоха почит. Същото стори и Милан, а клубната легенда Франко Барези дори изнесе преди мач фланелка на италианския тим с номер 8 и името на Рей Уилкинс на гърба. Бившият халф преминава при „росонерите“ от Манчестър Юнайтед през 1984 година срещу рекордните за Острова по това време 1,5 милиона паунда.

„Това беше незабравимо време. Мачовете имаха заряд на срещи от евротурнирите. Всичко беше като игра на шахмат и всеки използваше всичките си знания и умения, за да стигне до победата. В Италия бяха събрани най-добрите футболисти в света“, разказва приживе Уилкинс, който въпреки силния си престой в Милан не успява да спечели трофей с клуба.

ПОЛ ИНС
Интер (1995-97)
Престоят на Инс в Милано също се счита за успешен, след като през 1995 година Интер го купува от Манчестър Юнайтед за 7,5 милиона паунда. Стартът на английския полузащитник при „нерадзурите“ не е добър и пет месеца по-късно се появяват слухове, че той може да се завърна във Висшата лига. Самият Инс, който в Италия живее край бреговете на езерото Комо, признава, че повратният момент е било назначението на Рой Ходжсън начело на Интер.

Под ръководството на английския наставник Пол Инс се превръща в неизменна и важна част от халфовата линия на „нерадзурите“ заедно с Никола Берти. Тъмнокожият полузащитник се радва на популярност сред феновете на италианския клуб, след като помага на отбора да стигне до финала за Купата на УЕФА през 1997 г., но там идва загубата след дузпи от Шалке 04.

ДЕЙВИД ПЛАТ
Бари (1991-92), Ювентус (1992-93), Сампдория (1993-95)
Ако не беше онзи гол от воле за победата срещу Белгия с 1:0 на четвъртфиналите на Мондиал 90, Плат едва ли щеше да заиграе в Италия. Година след световното първенство Бари плаща 5,5 милиона паунда на Астън Вила, а халфът се потапя в италианската култура. „Искам да стана италианец, да говоря като италианец, да ям като италианец“, обявява Плат при пристигането си на Ботуша.

Отнема му само няколко месеца, за да научи италиански, но Бари изпада от Серия „А“. Английският национал обаче се представя изключително силно и си печели трансфер в Ювентус. Престоят му в Торино не е особено успешен и Плат е спасен от мъките при „старата госпожа“ от Свен Йоран Ериксон, който го взима в Сампдория. За „моряците“ англичанинът записва най-добрия си период в Италия, вкарвайки 17 гола в 55 мача. Печели толкова голямо уважение в Сампдория, че през 1998 година е поканен за треньор на отбора. Това начинание обаче не завършва никак добре.

ПОЛ ГАСКОЙН
Лацио (1992-95)
Това е човекът, който кара Англия да се интересува от Серия „А“. С трансфера си от Тотнъм в Лацио за 5,5 милиона паунда Газа събужда любопитсвото към италианския футбол и хората започват да гледат излъчването на мачовете по „Ченъл 4“. На Острова дори започва да излиза специализиран вестник „Газета Футбол Италия“. Феновете в Италия помнят Гаскойн с легендарната си радост с разперени ръце след изравнителния гол срещу Рома в дербито през 1992 г.

Престоят на Газа в Рим е белязан от проблеми с контузии. За три сезона в Лацио той взима участие в само 47 мача и вкарва шест гола. Освен това английският национал не успява да научи италиански и в крайна сметка през 1995 година се завръща на Острова, за да играе за шотландския Рейнджърс.

ДЕЙВИД БЕКЪМ
Милан (2009, 2010)
Бекс толкова хареса Милано, че два пъти носи екипа на Милан. В двата случая беше под наем от Лос Анджелис Галакси в периода на пауза в МЛС.

„В днешните времена пълните стадиони и спонсорите са много важни за футбола. Суперзвезди като Бекъм пълнят трибуните. С него, Кака и Роналдиньо, ние имаме супер отбор“, коментира вицепрезидентът на „росонерите“ Адриано Галиани.

Въпреки пълния със звезди състав Бекъм не печели никакви трофеи с Милан. При първия си престой вкарва два гола за 18 мача, а на втората година участва в 11 срещи.

АШЛИ КОУЛ
Рома (2014-16)
Един от най-добрите леви бекове в историята на Висшата лига не успя да се утвърди в Серия „А“. Най-паметният момент за бившия играч на Челси и Арсенал в Рома беше извън терена. В медиите се появи отборна снимка на „вълците“ на тренировъчната база, на която англичанинът стои встрани от съотборниците си. Това провокира слухове, че той е изолиран от останалите играчи.

„Аз просто стоя в края на редицата, а в момента на снимката Урби Умануелсон, който беше до мен, се наведе напред. Имам много приятели в Рома“, обясни Коул пред „Сокър Ей Ем“.

Договорът му с „вълците“ беше прекратен по взаимно съгласие през 2016 година, след като той изигра само 16 мача за римляните.

ДЖО ХАРТ
Торино (2016-17)
Този трансфер трябваше да съживи кариерата на английския вратар, който се оказа ненужен на Манчестър Сити след назначението на Пеп Гуардиола за мениджър на отбора. Нещата в Торино обаче не се развиха според очакванията. Още в първия си мач Харт беше обвинен за гол на Аталанта, след като не се намеси добре при центриране от корнер.

„Много критики се изписаха върху Джо Харт след грешката му в първия мач. След това представянето му постепенно започна да пада. В три поредни мача получаваме гол заради негов гаф“, коментира президентът на „биковете“ Урбано Кайро.

ГРЕЪМ СУНЕС
Сампдория (1984-86)
Преди 35 години с трансфера на мустакатия шотландец Сампдория се превърна в голям клуб. За двете си години при „моряците“ Сунес е диригент и основен мотор на халфовата линия на тима. За разлика от повечето британци зад граница, той успява да спечели трофей. Триумфира с Купата на Италия в първия си сезон за Сампдория.

„Паоло Мантовани беше прекрасен президент и третираше всеки един футболист като собствен син. Сампдория е чудесен клуб от невероятен град. Имах късмет да попада на добро място и прекарат едни от най-добрите години от кариерата си“, припомня си Сунес години по-късно.

ЛИЙ ШАРП
Сампдория (1998-99)
След като претърпява серия от контузии, Лий Шарп е пратен от Лийдс под наем в Самподия. Бившият играч на Манчестър Юнайтед опитва да съживи кариерата си в отбор, където начело е Дейвид Плат. Проблеми с треньорския лиценз и масово недоволство на останалите клубове в Серия „А“ водят до напускането на Плат. Новият наставник Лучано Спалети не дава особени шансове за изява на Шарп.

„Бях дълго време извън игра заради контузия на кръстни връзки на коляното. Не бях напълно готов да се върна. В Сампдория се отнесоха с разбиране. Съставиха ми програма и ме пускаха като резерва в няколко мача. След четири или пет седмици Плат напусна и аз се озовах в много трудно положение с новия треньор“, признава Лий Шарп.

ЙЪН РЪШ
Ювентус (1986-88)
Наистина ли го е казал или не е? Двегодишният престой на уелския нападател в „Старата госпожа“ се помни само с една реплика, която самият Ръш отрича да е изричал.

„Не успях да свикна с Италия. Чувствах се като в чужда държава“, твърди цитатът на думите на мустакатия таран.

„Всъщност никога не съм казвал, че в Италия съм се чувствал в чужда държава. Никой не може да обяви, че е чул тези думи от мен. Виновен за всичко е Кени Далглиш. Когато се върнах в Ливърпул от Ювентус, един репортер ме попита: „Защо се връщаш?“. Тогава Кени ме изпревари с отговора: „Каза ми, че било като да играеш футбол в чужда страна.“ Далглиш е виновен за този отговор“, обясни Ръш през 2016 г.

При представянето си уелсецът е посрещнат от 5000 фенове, но вкарва само седем гола в 29 мача. Самият той признава за трансфера в Ювентус: „Правилният клуб в грешния момент!“