Цялата локомотивска общност ще се събере в събота на стадиона в "Надежда". Поводът е бенефисът на Юли Петков. Събитието е от 15:00 часа, като на терена ще излязат редица известни футболисти - бивши съотборници на Петков, както и негови приятели. 38-годишният полузащитник и до ден-днешен практикува любимата си игра. Юли е играещ старши треньор на аматьорския Локомотив - БДЖ, състезаващ се в столичната АОГ - север. Освен това той е треньор в школата на Локомотив. 

По-голямата част от кариерата му преминава при "железничарите". Играе още в Левски, Спартак (Плевен), Калиакра (Каварна), Академик (София) и Локомотив (Мездра). Петков с удоволствие говори за читателите на БЛИЦ: 

- Как протича подготовката за бенефиса и кои футболисти ще излязат на терена в събота? 
- Ще видите доста интересни имена, мои бивши съотборници и приятели. Ще играя и за двата отбора. Участие потвърдиха Велизар Димитров, Владимир Манчев, Димитър Телкийски, Урош Голубович, Дарко Савич, Калоян Караджинов, Емил Гъргоров, Георги Пеев, Даниел Пеев, Бойко Величков, Младен Стоев, Михаил Александров, Христо Коилов, Марчо Дафчев, Цветан Генков, Иван Пасков, Ивайло Димитров - Косъма, Георги Иванов - Геша, Иван Редовски, Тодор Колев, Иво Иванов, Нешко Милованович, Цветан Димитров, Борислав Георгиев, Милен Радуканов и други. Треньорите на Локомотив ще бъдат Стефан Грозданов, Кирил Метков, Димитър Васев и Антон Велков, а на отбора на приятелите ми - Вили Вуцов и Войн Войнов. Атанас Атанасов - Орела няма да може да присъства. 

- А Димитър Бербатов?
- Поканил съм го, но по всяка вероятност няма да дойде. Възпрепятстван е, има ангажименти. Саша Антунович също няма да успее. Митко Иванков пък ми се обади да ми каже, че няма да може да пази, тъй като има проблем с колената. Важното е да се получи хубав празник. Цялата локомотивска общност ще се събере - нещо, което не се е случвало от години. Страшно много ми се иска в петък да спечелим баража с Витоша (Бистрица) и в събота всички заедно да празнуваме завръщането на любимия ни клуб в елита - там, където е мястото на Локомотив. Бенефисът го правя заради всички локомотивци. Убеден съм, че в събота на стадиона ще се върнат хора, които от доста време не са присъствали на мач на любимия ни отбор. Още преди мислех да организирам подобно събитие, но отлагах заради кризите в клуба. Знаете какво се случи с Локомотив. Добре, че се намеси Иван Василев и спаси клуба. Извървяхме труден път и трябва да се върнем в родния елит. Локомотив е марка, клуб с традиции.

- Играещ старши треньор си на Локомотив - БДЖ, ще окачиш ли обувките на пирона след бенефиса? Oсвен това си и треньор в школата на Локомотив.
- Ще продължа да играя, докато мога. Не е проблем да ги съчетавам. В Локомотив - БДЖ е на аматьорски начала, тренираме след работа, а предимно сутрин работя с децата в школата. Не мога без любимата игра. Продължавам да изпитвам удоволствие от футбола. Да, вече съм на 38 години и по-малко играя. Даваме шанс на младите. И работата в школата много си я обичам. Треньор съм на набор 2003. Доста добре се представяме, в момента сме на шесто място. Наскоро ЦСКА ни би с гол в последната минута. Доста добре се справят децата. 

- Какво е Локомотив (София) за теб?
- Целият ми живот. Връщал съм в Локомотив в най-трудните му години. Продължавам да работя с цялото си сърце и душа, никога няма да предам клуба. Много обичам Локомотив. 

- Настоящият състав има ли потенциал за Първа лига?
- Има добри футболисти, предимно младоци, но за елита ще трябва селекция. Локомотив се нуждае от поне няколко класни попълнения. 

- Наблюдаваш ли някаква промяна от времето, когато играеше в "А" група, и сега?
- Промяната я има най-вече в мъжеството и характера на футболистите. По мое време имахме страхотно желание, страхотна спортна злоба, а сега младите разчитат да извървят пътя по лесния начин. При нас имаше много лишения, натоварванията в тренировките бяха ужасни, водехме голяма борба по терените. А сега какво? Свикнали са на лесното. Блазнят се и от парите. При всяка по-сериозна тренировка сегашните се огъват. В момента дори няма български футболист, който да е класа, както Димитър Бербатов преди няколко сезона, например. 

- От кои треньори си научил най-много?
- От всички, с които съм работил. От всеки специалист съм попивал нещо. Може би най-много съм научил от Вили Вуцов. Доста неща ми е обяснявал, дори и извън терена. Като играех, съм се учил и от сътборници - Георги Иванов - Гонзо, Елин Топузаков... В Левски оставаха след тренировките, всички имахме огромно желание. И така трябва да бъде, защото за да постигаш успехи, е нужно да се трудиш постоянно. С много работа и лишения идват добрите резултати. 

- Кои са най-ярките ти спомени с екипа на любимия Локомотив?
- Никога няма да забравя един мач с Локомотив (Пловдив). Локомотив (София) не беше играл две години в "Надежда", когато се завърнахме у дома за този двубой. Треньорът тогава Тони Велков ни събра всички локомомотивци, беше супер. Сектор "А" беше пълен с публика, още в тунела усещахме атмосферата. Казахме си, че трябва да дадем всичко от себе и и да зарадваме хората. Гостите получиха дузпа, която Електричната пропусна (б.р. - Здравко Лазаров). После стигнахме до победата с два гола на Владо Манчев. Спечелихме заслужено, имаше толкова много усмихнати хора, беше страхотно. Този мач винаги ще го помня. Споменът от тази среща е незабравим. Определено на Локомотив липсваше точно такъв мач. 

- Има ли футболист от настоящия състав на "железничарите", който ти е любимец?
- Има добри играчи, които играят добър футбол. Иво Иванов, Демона, Емил Виячки, Илия Димитров, Здравко Димитров също. Заслужават да бъдат в Първа лига. 

- Игра в "А" група по времето на Николай Гигов. (б.р. - прекъсва ме)
- Лоша дума няма да кажа за него. Гигов години наред даваше пари за Локомотив. Направил е много за клуба, но най-голямата му грешка, според мен, беше, че не успя да оправи терените. А и с лека ръка изостави отбора да изпадне и да стигне до "А" окръжна група, за да минаваме през цялата тази мъка. 

- Май най-голямата мъка и може би падение беше, когато начело на Локомотив бяха прословутите Касев и Льосков?
- Да, така е. Още не мога да проумея как тези карикатури се озоваха в Локомотив. Ще ви разкажа един интересен случай с тях. С децата ходихме на турнир в Румъния. Бях събрал необходимата сума, за да обезпечим участието ни там. А те искаха да ми вземат парите и да ме изгонят.  

- Колко беше сумата?
- Около 7000 лева. Викат ми: "Дай ги на нас! Ние ще оправим сметките". Аз обаче не се подлъгах. Беше ми ясно, че щяха да приберат парите. Още с пристигането им в Локомотив усещах, че искаха да направят измама, но не им се поличи, за наш късмет. Добре че си тръгнаха и благодарение на Иван Василев Локомотив се вдигна на крака. Човекът прави страшно много за клуба. Заслужаваме да играем в Първа лига.

- В Локомотив - БДЖ изцяло за удоволствие ли играете? 
- Да, никой не получава пари. Играем си за кеф. Или по-точно казано: за по една бира и малко да се изпотрошим. Супер ни е. Ако се дават по 20-30 лева на победа, се разваля истинското на футбола. Приятно съм изненадан от цивилизования начин, при който протича първенството. Няма особени грубости, мачовете минават добре. Да, нормално е понякога да има размяна на шамари и спречквания, така е във футбола. Но определено не е както преди години, когато съдиите не можеха да излязат от терена. Доста интересно е и истинско в момента в окръжната група. 

- За кратко си в Левски, какво си спомняш от сезон 1999/2000 и как стигна до преминаването на "Герена"?
- Играех много силно за Искър (София), доста отбори ме искаха, включително Левски и ЦСКА. Бях младежки национал. Имаше оферта за мен и от кипърския Анортозис. Президент на Искър беше Димитър Димитров - Маймуняка, Бог да го прости. Кипърците ме гледаха, преговаряха, но не се разбраха. Левски извади 100 хиляди марки и ме взеха на "Герена". Станах шампион и носител на Купата на България. Много лишения имаше обаче. Минах и през "А" окръжната, "В" група също, какво ли не съм видял. Съотборници са ми удряли шамари, чистил съм им обувките... Но вече след Левски беше по-лесно.  

- През какви контузии си минал?
- Най-тежката ми беше скъсани връзки на коляното. Оперирах се. Менискусите също съм ги оперирал. Глезенът ми е доста зле, хернии, аркади. Но никога не ме е било страх и винаги съм се хвърлял здраво на терена. Контузвам се, отивам, оперират ме, и като се възстановя, веднага скачам на макс. 

 

 

- В началото на март стана татко на момченце, да ви е живо и здраво и много да ви радва. Какво още си пожелаваш? 
- Да продължа да играя и да се наслаждавам на футбола. Желая младите успешно да се развиват. Искам да виждам желанието в тях. Защото в момента някои дори не искат да играят в "А" окръжна група, предпочитат лесното, вместо да се борят и доказват. 
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ