Владимир Манчев е повече от добре познато име в българския футбол. Бивш нападател на ЦСКА и националния отбор, участник на Евро 2004, оставил трайна следа във френското и испанското първенство. Днес Владо е отново на „Армията” като помощник-треньор на Христо Янев. Манчев даде интервю за агенция БЛИЦ.

-Започвам с актуален въпрос. Следващата сряда предстои последното за сезона дерби ЦСКА – Левски. Ще се възползвате си от психологическия срив при „сините” след провала им за Купата?
- Нас това не ни интересува. Целта ни е да завършим сезона с чест. Техните неволи и проблеми да си стоят в техния двор. Това е дерби, което трябва да спечелим заради публиката и заради самите нас. Всъщност, не желая много коментирам настоящата ситуация нито в ЦСКА, нито в клубния ни футбол.

-Добре, тогава да се върнем назад във времето...
-Щом си казал, да се върнем.

-Помниш ли как преди години пристигна в ЦСКА и кой всъщност те взе в мъжкия тим на „червените”?
- Аз бях в ЦСКА още през 1995 година, но в юношеския състав. Треньор ми беше покойният Альоша Димитров. Започнах силно, станах голмайстор. Георги Василев ме взимаше  в мъжкия тим, но само да тренирам. Нищо повече. После, като влязох в казармата, играх в Плевен и Габрово. След това се върнах в Хебър. В края на 1998 година обаче ЦСКА отново прояви интерес към мен. Помня, че двама души дойдоха на стадиона в Пазарджик да ме гледат, но аз не играх заради наказание. Това бяха Васил Романов, лека му пръст, и ако не се лъжа – Димитър Якимов. След няколко дни двамата пак пристигнаха. Имахме тренировка. След нейния край ми казаха, че трябва да пътуваме за София. Взех един душ, качих се на колата им и право на Панчарево. Там култовият Димитър Пенев ме посрещна. Каза ми: „Вече няма да си при юношите, а при мъжете”. Беше достатъчно да разбера, че ще разчита на мен и ще ми даде шанс.

-Не съжаляваш ли, че не си ставал шампион с ЦСКА?
-Е, остава и да не съжалявам... Съжалявам, ама не се получи. Затова като треньор някой ден може и да успея. Явно не бяхме достатъчно добри тогава. Най-големият ни шанс беше през пролетта на 2000 година. Левски имаше преднина от цели 9 точки, но ние почти ги стопихме. И се стигна до решителния мач на 13 май на „Герена”. Ако бяхме победили, ги измествахме от първото място. Няма такова мачкане. Играхме отлично, но пропиляхме много чисти положения. А и онзи прословут отменен автогол на Бисер Иванов-Легендата. Никой до днес така и не разбра защо попадението беше отменено. Никой! Накрая падна „кървавият” гол на Гонзо и всичко приключи. През пролетта на 2009 година, когато се бях върнал в ЦСКА, но не играх в доста мачове заради контузия,  отново се разминахме с титлата. Тогава във важния двубой отстъпихме с 0:2.

-Кой е най-щастливият ти момент от  престоя ти на „Армията” като футболист? Незабравимите ти голове кои са?
-Голът ми срещу Шахтьор (Донецк) и целият мач тук в София. 3:0 – просто ги попиляхме, а украинците и тогава бяха класа. Играхме силно под ръководството на Паро Никодимов. Помня и попаденията ми срещу Левски. Това на 26 май 2002 година ги бихме с 1:0 с мой гол. Резултатът нямаше значение,  но все пак спряхме негативна серия.

-А моментите, които не искаш да си спомняш за ЦСКА, кои са?
-Ами споменатият мач през 2000 година, както и този през 2009 година. Но повечето емоции бяха положителни, въпреки че не станах шампион. Спечелих обаче Купата на България през 1999 година. Спечелих я и като помощник-треньор през 2016 година. Това, да добавя, беше от великите и страхотните преживявания. ЦСКА беше във "В" група, но спечели държавния трофей през 35 000 зрители!

-Разкажи за някой куриоз в периода, в който си бил в ЦСКА?
- Да са един и два... А то – безкрайни куриози, майтапи, шеги. Когато си в един отбор с Иво Димов, а треньор ти е Димитър Пенев – винаги е забавно. Пената, знаете, все бъркаше имената на футболистите. И мен ме беше прекръстил. Викаше ми Вальо. Не един път и два пъти, а доста продължително време ме наричаше така. Последният майтап с него е от съвсем скоро – на 70-годишния юбилей на ЦСКА. Беше празник голям, видях се с доста хора. В един момент виждам Димитър Пенев с някакъв негов познат. Идва Стратега и му казва на този човек: „Ела да те запозная на живо с Манчев, нали сте земляци от Търново”. Аз го погледнах учудено и му казвам: „Ама, чакайте малко, аз съм от Пазарджик”. Пената се засмя в свой стил, намигна и вика: Абе, Търново, Пазарджик, все е в България! Все сме земляци”. И смях. Пълен смях ти казвам...

-Разкажи ни за трансфера ти в Лил. Беше си за доста пари. Как те харесаха французите и как преминаха преговорите?
- Ето това си беше куриоз. Трябваше да ме гледат на живо с екипа на ЦСКА. Дойдоха в София, но предния ден се бях контузил и нищо не видяха. Аз впоследствие разбрах, че от Лил напразно са се разкарвали до България. После на лятната ни подготовка  през 2002 година в Германия изпратили пак хора за една от контролите ни. Ама знаете ли какво се е случило. Объркали пътя. Тръгнали с автомобила, с който пътували, за друго място. Пристигнали са на стадиона в края на мача. А аз вече бях сменен. В крайна сметка трансферът се случи, след като от Лил са ме били наблюдавали само на една видеокасетка. Знаете, в тези години интернетът не беше толкова популярен.

-И от тази касетка ЦСКА реално прибра милиони за теб. Близо 3 милиона евро, нали така?
-Да, така беше.

-Ти обаче не разочарова треньорския щаб в Лил?
-Така е. Наложих се, но все пак в началото ми беше трудно. Знаех английски, но не и френски. Французите обаче хич не обичат да говорят на английски... Тогава видях и се убедих каква е разликата с България. Тренировките бяха много натоварени, залагаше се на бързия футбол. Топката хвърчеше с огромна скорост, направо не знаех какво се случва. Но  успях да се наложа и се радвам, че се превърнах любимец на публиката. Прекрасни фенове, които успяха да оценят качествата ми. Първия си гол го отбелязах при  победата ни с 2:1 срещу ПСЖ, а за парижани се разписа  Роналдиньо.  

- После как се разви испанската ти епопея, където игра в Леванте, Валядолид и Селта?
- Сбъдната мечта е това. Предпочитах испанския и италианския футбол и се радвам, че бях част от Примера дивисион. Много неща научих в Испания – тактика, стил, начин на разбиране на играта. Доволен останах и в Леванте, и във Валядолид. Само в Селта не се получиха нещата. Там, ако си спомняте, ме привлече Христо Стоичков, когато пое тима. Аз имах оферти от други места, но заради Ицо се съгласих. Явно не беше моето място там....

- Част си от националния тим, който за последно игра на голям форум – европейското 2004 година. Какво тогава не ни позволи да спечелим поне една точка?
-Не се представихме добре. Тимът не беше сплотен. Не можахме от добри играчи да се превърнем в добър колектив. Помните кои бяха в тима – Бербатов, Стилиян, Мартин, Мариян Христов и още, и още. Това беше провал за мен, защото преди това играхме много силно, но на самото Европейско се сгромолясахме. Оттеглянето на Красимир Балъков се отрази много върху отбора. Той ни водеше с огромния си опит в квалификациите. Ако беше участвал и на европейското първенство в Португалия, щяхме да се представим много по-силно и да  запишем победа. Но ние си тръгнахме с три загуби – 0:5 от Швеция, 0:2 от Дания и 1:2 от Италия.  

-Много твои фенки питат дали в момента си свободен агент?
- (смее се). Да дишат спокойно. Нямам никакъв договор с никого. Имах един дългосрочен, но приключи.

-А защо дългосрочният ти договор с Елеонора приключи. Каква е истината за раздялата ви?
- Никой не може да предвиди какво ще се случи. В един момент любовта си отива и всеки тръгва по своя път...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ