Желимир Обрадович е роден на 9 март 1960 година. Най-великият европейски треньор по баскетбол. Спечелил е всичко. По няколко пъти. 9 трофея в Евролигата го правят недостижим. В момента е начело на турския Фенербахче. Едва на 31 години става треньор на Партизан. От тогава вече 26 години трупа трофей след трофей във витрината си.

Деветте купи в Евролигата са с пет различни отбора (1992 година с Партизан, през 1994 година с Хувентут. През 1995-та е шампион с Реал Мадрид. Последва златната ера в Панатинайкос, с който завоюва 5 купи от най-силния европейски клубен турнир. Последната засега девета Евролига е от тази година с Фенербахче.

Желко има общо 14 национални титли в три страни, а с Панатинайкос е спечелил общо 23 купи! В цялата си треньорска кариера има 39 трофея, като в това число влизат европейска и световна титла с Югославия. Като играч Обрадович има още 4 трофея (три с Партизан) и една световна титла с Югославия през 1990 година. Така всичко общо купите му като играч и треньор стават 43!

Обрадович бе гост на 50-годишния юбилей на Константин Папазов. Минути преди това легендарният сърбин отдели време за читателите на агенция БЛИЦ. Изключително земен и здраво стъпил на земята, Желко отново доказа, че знае как да се държи. Отношението му е изключително, няма надменност или излишна демонстрация на слава...

-Господин Обрадович, възможно ли е за вас баскетболът да е обикновена работа. Или е любов?
-Това е любовта на живота ми. Баскетболът е вечната ми любов.

-Ако остават няколко секунди до края на мача. И вашият отбор губи с две точки, какво ще предприемете – ще играете за победа или?
-(прекъсва ме и изстрелва) Естествено, че за победа. Основната цел винаги е да побеждаваш.

-Кой е най-добрият баскетболист, който сте тренирал в кариерата ви?
-(смее се). О, имам 25 години треньорска кариера. Много са. Наистина са много.

-Къде се нарежда Дражен Петрович сред тях? Какво беше той за европейския, а и световен баскетбол?
-Велик играч. Велик играч. Който има огромен принос за промяната на баскетбола. Малко се раждат такива като него.

-Промени ли се много баскетбола от началото на 90-те, когато започнахте треньорската си кариера, и сега?
-Да, промени се много. Във всички аспекти на играта.

-(прекъсвам го). Сега може би парите имат огромно влияние. Така ли е?
-Това също. Но парите не са в основата на всичко. Който обича баскетбола и тренира, винаги успява. Успехите не закъсняват, ако се трудиш усърдно. Най-важното е да обичаш нещо. Да му се отдадеш изцяло.

-Кой е човекът, на когото вие дължите нещо, за да стигнете до тук в треньорската ви кариера?
-Това са трима души. Казвам ги без да се замислям. Професор Александър Николич, Дуда Ивкович и Драган Кичанович. Те имат огромен принос за моето израстване.

-Продължава ли Желко Обрадович да се учи и днес?
-Уча се цял живот. Всяка сутрин, когато се събудя, се уча. И така ще продължи вечно. Помислиш ли си, че знаеш всичко, си загубил. Само глупав човек си мисли, че знае всичко.

-Ако утре не сте треньор по баскетбол, какъв бихте искал да бъдете?
-Вече имам планове за този ден (смее се). Но няма да ги разкривам.

-Какво мислите за Александър Везенков?
-Талант. Уникален талант. Момче, което напредва с всяка изминала година. Пожелавам му здраве и много успехи.

-Защо българският баскетбол не може да се съвземе? Няма го поколението на Георги Младенов, на Глушков, Везенков и други?
-Казах го и по-рано в интервюто. За една работа трябва да обичаш много, да се раздаваш много. Трябва да ставаш и лягаш с мисълта за това, което правиш. Трябва да имаш свои идеи, но и да гледаш тези около теб. Да копираш тези, които вече са напреднали и са преди теб.

-И за финал, ще спечелите ли десета купа от Евролигата?
-(смее се). Само Господ може да каже.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ