Капитанката на националния отбор по волейбол Страшимира Филипова е родена на 18 август 1985 г. Тя респектира на игрището със своите 195 см и с мощните си удари на мрежата. Централната блокировачка започва кариерата си в ЦСКА през 2001 г. Играе също за Славия, за полския Калисия Калиш, руските Уралочка Екатеринбург и Факел Новий Уренгой, азерския Азеройл Баку. Има три шампионски титли и три купи на Франция с отбора на Кан.

Страши се омъжи за адвоката Симеон Симеонов, на 21 ноември 2016 г. стана майка на момиченце – Моника, а през лятото на 2017-а се завърна в националния отбор за мачовете от световните квалификации и от европейското първенство.

От края на миналата година Страшимира играе за волейболния шампион на Полша – Хемик Полице. Страши даде интервю за вестник "Доктор":

- Страшимира, имаш ли сериозни травми от волейбола?
- Имам много травми и е нормално да е така, защото състезателният сезон е дълъг, а през лятото съм ангажирана с националния отбор и вместо да си почивам и да се възстановя от натоварването, идва още повече напрежение. Всички в отбора сме с хронични травми – едни се оплакват от болки в коленете, други – в рамото, трети – кръста. Затова след тренировка ходим при кинезитерапевт, който ни прави възстановяване, масаж, компреси. Приемаме и медикаменти. Моите проблеми са в колената. Болят ме много.

- А операция налагала ли се е?
- Имам една операция на ахилеса през 2007 г. Тогава играех във Франция за „Кан”. Скъсах ахилесово сухожилие по време на мач от Шампионската лига в Истанбул. Закараха ме веднага със самолет във Франция и ме оперираха в травматологична клиника в Ница. Тогава всичко ми осигуриха от клуба. Не съм търсила сама къде да се оперирам. Отборът има лекари, при които си води състезателите в случай на контузия. Сега всичко е наред с крака ми. Нямам проблеми с ахилеса.

- Как се справяш със състезателното тегло?
- В началото като млада състезателка имах малко проблеми с килограмите. Но след 22-годишна възраст теглото ми се стабилизира, защото вече имах по-правилен хранителен режим. Оттогава постоянно съм в добра форма, без излишно тегло. Изключвам времето на бременността, когато качих 30 кг. Ние спазваме оптимално телесно тегло, защото това е щадящо за ставите и се избягват тежки травми.

- Какъв е хранителният ти режим?
- Не спазвам диети, а гледам да се храня правилно. На практика не се ограничавам от нищо, не гладувам, но съм умерена в количествата. Да се яде по пет пъти на ден и по мъничко за мен е перфектният хранителен режим. Три основни хранения и две между тях.

Гладът не е решение,
защото организмът се стресира и в момента, в който приемеш храна, започва да трупа запаси, тъй като не знае кога отново ще бъде принуден да търпи период на лишения. Не ям сандвичи и бързи храни. Освен това не пуша, не пия алкохол и газирани напитки. Преди мач ям въглехидрати за бърза енергия, например паста и ориз. Избягвам месо и нещо по-тежко за храносмилане.

- А хранителни добавки взимаш ли?
- Приемам витамини, минерали, аминокиселини, всичко необходимо. Това е задължително, когато се занимаваш професионално със спорт. Но хранителните добавки се дават и дозират според изследванията за дефицити, които ни правят в началото на сезона. Всяка от волейболистките има нужда от различни неща и приема различни хранителни добавки.

- Преди година и два месеца стана майка? Лесно ли роди? Казват, че спортистките раждат по-трудно?
- Определено е вярно, че спортистките раждат по-трудно заради развитата мускулатура. Аз се реших на естествено раждане и то не мина много лесно. Иначе бременността протече нормално. Малко позакъснях от термина. Родих Моника с три дни закъснение. Беше голямо очакване. Тъй като имах тежко раждане със загуба на кръв, бях с много нисък хемоглобин и трябваше три дни да лежа в болница „Шейново” в София. Преливаха ми кръв, даваха ми желязо. Важното е, че с бебето всичко беше наред, а след време лошото и болката се забравят.   

- Има ли лекар, на когото си благодарна?
- На д-р Йован Даскалов от „Шейново”. Родих при него и му благодаря за грижите. За него се носят легенди. В интернет пише, че дори е

изродил дете в кола пред болницата

Просто раждането започнало и нямало време жената да се мести. Куриозно е, защото докторът е много едър, а колата била само с две врати. (Смее се.)

- Сега Моника е на година и два месеца. Как я лекуваш, когато настине или вдигне температура?
- Досега не сме имали такива проблеми. Детето е здраво. При това я давам на детска градина в полския град, в който живея. Много е хубаво тук. Моника вече знае и някои думи на полски.

- А ти научи ли езика?
- Зная езика, защото и преди съм играла за полски отбор.

- Какво ти е отношението към ваксинациите, защото някои майки ги отричат?
- Правим си всички ваксини, както е редно. Имайте предвид, че и родителите ми са лекари.

- Кърми ли бебето и колко време?
- Кърмих я шест месеца. Това е много полезно за имунната система на детето.

- С какво те промени майчинството?
- Определено ме промени. Сега единственото, което е на първо място в живота ми, е Моника.

Кръстихме я на съпруга ми Симеон,

който галено наричам Мони. За мен най-важно е тя да се чувства добре. Старая се да бъда перфектна майка. Не се стремя да спечеля време за себе си, като пробутвам телефона на детето и така да го оставям само да се занимава. За мен е важно да прекарвам повече време с Моника и цялото ми внимание да бъде отдадено на нея. Това е най-малкото, което една майка може да направи за детето си.

- Кой те мотивира и учи да бъдеш толкова грижовна майка?
- Защото искам дъщеря ми да има поне част от детството, което аз съм имала. Иска ми се, когато отрасне, да играе по цял ден, вместо да седи вкъщи и да се облъчва с телефони, таблети или телевизия.

- Предполагам, че един ден ще я насочиш към някакъв спорт?
- Да, надявам се да тренира волейбол, особено ако израсне висока като мен.

- А мислиш ли да родиш отново, мислиш ли за второ и дори трето дете?
- Да, много бих искала второ дете.

- Може ли да направиш сравнение между здравните системи в България и в Полша?
- В Полша медицината е на много по-високо ниво, отколкото в България. Може би, защото те са много по-рано в Европейския съюз. Клубът ми поема здравните осигуровки. Не се грижа за това. Ако имам някаква нужда от медицинска помощ, никъде не плащам кеш.
Мара КАЛЧЕВА/Вестник "Доктор"