Какви ли не легенди се носят за футболните босове в началото на демокрацията. Част от тях са близки до силните групировки, други с повечко акъл успяват да натрупат капитал. Вестник “ШОУ” продължава рубриката си “Героите на прехода”. Досега ни гостуваха Станислав Танев-Камилата, Атанас Атанасов-Кеби и Гриша Топалов-Шогуна. Ред е на още един известен човек, направил много за футбола в своя регион – Страхил Димчев, бившият президент на “Олимпик” (Галата) и (Тетевен):

-Лесно ли се прави футбол в годините на прехода в България?
-Не си мислете, че са извирали милиони по наше време. Да, имахме пари, но не чак толкова, каквито легенди се носят. Давали сме толкова, колкото сме смятали за достатъчно, но в никакъв случай не чанти с пари. Като гледам сега за какви суми говорят настоящите босове...(прекъсва за кратко). Абе, аз със 7 милиона лева бюджет...Днешният футбол обаче е друга работа, не ми се коментира. Няма го онова време, нашите години, в които наистина бачкахме като луди. Може да ме мислите за луд, но знаете ли каква организация имаше по наше време в “Олимпик” (Галата). Такава, каквато сигурно сега няма в повечето клубове в “А” група.

-Преди да поемете управлението на футбола, доста години сте в борбата?
-Аз започнах да тренирам още 9-годишена. Роден съм в село Галата, а тогава във всяко селце, във всеки град имаше спорт. Имаше училища, дисциплина и затова имахме успехи. После всичко разсипаха и затова я докарахме до днешното дередже. Баща ми не беше много на кеф, даже не ми даваше да тренирам. Налягаше ме да уча, защото ми вървеше. В 3-4 клас обаче отидох на едно републиканско, надвивах тези с две години по-големи от мен. После влязох в спортното училище в Ловеч, завърших го с отличен 5,50! Там бях с Братан Ценов, Николай Гергов. Самото ми отиване в Ловеч също не беше лесно. Майка ми плаче, баща ми плаче, самото училище си беше чиста казарма. Ставаш в шест сутринта, после закуска, училище, тренировки, обяд и пак така, истински казармен режим. След това имаше т.нар. олимпийско звено, ученици, които повече тренират, а учителите им преподават уроци индивидуално. Аз бях сред тези петнайсетина човека. Но не зарязах ученето, колкото и трудно да ми беше. Към 6-7-и клас

вече имах
15 медала

След средното влязох във ВИФ, сега НСА, с борба, имам и втора специалност, бизнес администрация и мениджмънт.

-Как се запозна с Гриша Ганчев и останалите, с които години сте неразделни?
-Ние с Гришата се познаваме от 4-5-и клас, заедно учехме в спортното в Ловеч. Той е с една година по-голям от мен. Аз дойдох 1980-а в София да уча. Отидох в ЦСКА, защото по това време борбата там беше един от водещите спортове. Като че ли обаче малко съжалявам, защото ако бях отишъл в “Левски”...(спира).

-Кажете, кой ви подля вода в ЦСКА?
-Не става дума за подливане на вода. В ЦСКА конкуренцията беше много голяма. В една категория имаше по 5-6 европейски шампиони. Трябваше на всеки да бъде даден равен шанс да се изяви. Спокойно можеше да играя на една или две олимпиади. Имам един бронзов медал от световно първенство в Колорадо Спрингс. Но нямах връзки, бях едно момче от село Галата, което никой не го буташе и затова и не се развих толкова, колкото, ако бях отишъл в “Левски”. Изкарах и военната си служба в ЦСКА, в казармата се запознах със Сашо (б.р. – Станислав Танев-Камилата). Гришата вече следваше в УНСС, наистина много учеше. Той не беше при нас в спортната рота, пратиха го в бойно поделение в Харманли. Жестока работа, там няма това-онова. Служене до дупка. Виждахме се по време на отпуските, когато се прибирахме в Ловеч.

-Колко добри приятели сте с Гриша Ганчев?
-Мога да ви разправям дни наред истории с нас двамата. Първите са още от училище. Навремето на съборите по селата имаше народни борби. Събираха се по две-три хиляди човека, а борбите бяха до отказване. Няма правила, точки, вадене на сини и червени кубчета за партер и такива работи. Хващахме се двамата с Гришата и пеша до съседните села около Ловеч. Отиваме, борим се и се връщаме пак пеша, през Балкана, по пътеките. Защото по пътя е 15 километра, а през гората е 3-4.
Веднъж отиваме на една такава борба, тъкмо се бяхме прибрали от някакво републиканско, още имахме белези по лицата от схватките. Местните в селото скочиха да ни бият, а ние дечурлига, 6-7-и клас, никой не ни знае. Веднъж се случи да се боря с един 6 часа, а той на 27-28 години, мъж, по-силен физически от мен, а аз го надвивам с техника. Накрая спряхме, той ми вдигна ръката и ми вика:

“Моля ти се,
дай ми коча

защото ще ме е срам да се прибера у нас.” “Така кажи, бе, ако е само за коча, давам ти го”, му отвърнах. Тогава нямаше награди, а агнета, овце, кочове. С това се прибирахме у нас.

-Скачаха ли да ви бият в София, когато вече следвахте с Гриша Ганчев? Сигурно са ви гледали накриво в дискотеките.
-Няма как да стане, ние бяхме голяма група, като терминатори (смее се). Смее ли някой да ни скочи на бой?! А и самите ние не търсехме скандалите. Отивахме на дискотека, за да разпуснем, а не да се бием. Е, случвало се е някой пияница да се изрепчи, ама му кажем да си сяда на дивана, за да му е мирна главата. Аз имах квартира в квартал “Червена звезда”, а Гришата живееше на общежитие в Студентски град. Да, но почти живееше у нас. Ако един от нас има 10 лева, парите са на всички. Отиваме, пазаруваме, готвим си, наистина бяхме като семейство. Единият става сутрин отива на лекции, друг на тренировки. Така ни минаваха дните.

-Как започнахте бизнеса?
-Аз приключих с борбата някъде към 1990-а. После започнахме да продаваме какво ли не – сенки, дънки, якета, тениски. Купувахме от “Илиянци” и продавахме по пазарите, нямаше лъскави магазини. Наши хора отиваха в Димитровград и разтягаха сергията. После се запознахме с приятели и започнахме да внасяме кока-кола, бира “Амстел” в кутийки, тогава рядко се намираха в България. След това започнахме да правим бартер в Сърбия с бяла техника, от там дойдоха добри пари. Купуваме перални, хладилници и ги продавахме в България, вървяха като топъл хляб. Всички бяхме в бизнеса, аз, Гришата, Станислав Танев, Крушата и още момчета. Гриша Ганчев беше най-умен, продължи да учи, след това започна да се занимава с петрол.

-Като споменахте Крушата, уплашихте ли се, когато го застреляха (през 1993-а е извършено първото поръчково убийство на подземен бос. На пътя Ловеч - София килър застреля Стефан Мирославов-Крушата в движещ се “Мерцедес”/?
- За какво да се плашим? Ние не се занимавахме с нищо незаконно. А и с него ситуацията остана така, в нищото. За какво го убиха ли?! Нямам идея, бяха смутни времена. Тогава се убиваше за една вафла, та какво остава за някакъв по-сериозен конфликт.

-А историята с Васил Нинов и източването на вашата фирма?
-Не ми се говори на тази тема. Няма какво да обяснявам. Този човек продължава да си стои със задълженията. Има Господ, рано или късно ще му се върне това, което ми причини. Аз толкова много съм му помагал, заеми съм му давал, а той постъпи така с мен. Той ми е толкова задължен, и финансово, и морално, но...

-Ако не беше ви взел тези пари, 5 милиона лева, щяхте ли да сте напред с вашия бизнес?
-Определено. Човекът обаче успя да ни измами, оправи си нещата и изчезна. За последно четох, че е

бил арестуван
по Гърция

но...нали ви казвам, не ми се говори на тази тема.

- Чия беше идеята за създаването на “Олимпик” (Тетевен)?
-Моя, и всичко стана, след като ме биха в един мач. Със Станислав играехме в селски отбори и веднъж ме би. Тръгнахме си и по пътя се ядосах и реших да започна с футбола. Отидох в центъра на Галата, където се събират почти всички футболисти, които по това време играеха в “А” окръжна. “Искате ли да правим футбол”, ги питах, а те: “Страхиле, каква идея имаш?”. Казах им, че създавам отбор, който искам един ден да играе в “А” група. Върнах няколко момчета, които бяха в различни отбори по страната. На първо време нямахме стадион. Отидох до съседното село Градешница. Питах ги колко наем ще ми взимат, за да играем на техния терен. Всъщност, терен е силна дума, беше една нива. Веднага пратих хора да купят екипи от Германия, играехме с фланелките на националния отбор на Германия. Веднага станахме първи и влязохме във “В” група. Започнах строеж на стадион в Галата. Обикалях по хората, за да ми дадат нивите си с царевица на мястото, на които трябваше да стане стадионът. Докарахме и Ферарио Спасов за треньор, който тъкмо поприключваше с активна кариера. Казах му обаче: “Трябва и ти да играеш, при нас не влиза само докторът.” Един ден седим и си говорим с Ицо (б.р. – има предвид Христо Стоичков). И той ми вика: “Абе, защо не вземеш Бат`Петьо при вас за няколко мача, ще помогне.” Така привлякохме Петър Жеков. Страшен футболист. Биеше страхотни тупалки, абе, какво да говоря. Самото му присъствие всяваше респект у съперниците, а той беше на 52 години. Гледаха го като извънземен. Във “В” група ни зяпаха повече, отколкото да играят срещу нас. Бяхме като изваяни, чисто нови екипи, обувки, страшна работа. После, като влязохме в “А” група, взехме Марин Бакалов и Запрян Раков. Двамата пристигат за първа тренировка, а след нея уж ще разпуснем с едно мачле. Мачле, мачле, ама то продължи цял час. Всеки се хвърляше като в официален двубой. А Бакала и Панчо Раков викат: “Абе момчета, утре нали имаме мач, айде да спираме.” А останалите отвърнахме: “Тук е така, ако не играем обичайния тренировъчен мач ден преди официалния, няма да бием.”

-Наистина ли противниците не си тръгваха от Галата, докато “Олимпик” не победи?
-Глупости, кой ви разправя тия работи? Като бяхме във “В” група и гостувахме, ни изпопребиваха, а съдиите се правеха, че не виждат нищо. Трибуните на стадиона ни бяха на пет метра от терена, една бутилка няма хвърлена към съдия, за което да сме били наказвани. После и за оня случай с Методи Деянов...

-(прекъсвам го). Да, тъкмо щях да ви питам...
-Наистина много съжаляваме за случилото се, но беше неволно. Нашият Ралчев го удари в опорния крак и му го счупи. Беше зловещо, но нямаше умисъл.

Написаха, че
сме убийци

Единият го откараха в болница, а за другия две седмици пишат, че е убиец. Не знаете какво му беше на момчето, две седмици не искаше да излиза от хотела, наложи се при психолог да го водим. Случват се такива неща в спорта, аз съм си чупил и двата крака, и двете ръце, пет ребра имам счупени. Стискам зъби, възстановявам се и продължавам.

-Гриша Ганчев помагаше ли на “Олимпик” (Тетевен)?
-Ние винаги сме си помагали. Може да се каже, че аз го запалих по футбола. Идваше на мачовете на “Олимпик”, кефеше се на обстановката. Но винаги съм го съветвал да не избира футбола. “Знаеш ли какви интриги и ядове има, недей да се захващаш”, му казвах, но той – не и не. Един ден отсече: “Ще правя футбол.” Ако в държавата има десет човека като него, нямаше да се намираме в тая криза. В Ловеч паметник трябва да му направят. Този човек живее със спорта. Оставете футбола, той инвестираше в спортове, за които много хора дори не подозират. Борбата ще изчезне без него, бокс, мотокрос и какво ли още не. Ами ако не бяхме аз и той?! Ние върнахме Валентин Йорданов, който след Олимпиадата през 1992-а в Барселона се беше отказал. После стана олимпийски шампион на 37 години в Атланта през 96-та. Основахме клуба “Славия-Литекс”, колко шампиони извадихме, имаше отлични условия. Нямаме закон за спорта, за такива хора като него трябва да има някакви данъчни облекчения или нещо да се измисли. Иначе ще изгоним и малкото хора, които инвестират. А политиците така и не разбраха, че спортът е здравето на нацията, това е лицето на една страна. На Олимпиадата в Атина през 2004-а борците ползваха имот на Томас Лафчис в Гърция. Армен Назарян стана олимпийски шампион, а вечерта си направихме купон. Тогава сдобрих Гришата и Лафчис. Двамата имаха стар конфликт, отпреди няколко години, когато Томас все още беше в “Левски”.

-Защо се получи конфликта между Гриша Ганчев и Ангел Бончев след онова отвличане?
-И аз така и не разбрах. Бончев също е добро момче, заедно сме били толкова много години, бяхме едно цяло. Единственото ясно в целия случай е, че ставаше въпрос за много пари. На никого не пожелавам да е на мястото на Гришата. Не мислете, че се е чувствал добре, защото все едно той излиза виновен след обвиненията на Ангел Бончев. Двамата бяха приятели от деца, а нещо се случи. Видяхте и сега какво стана с Ангел, почина жена му, и той изживя много. Лоша работа.

-Помните ли как картотекирахте Ангел Бончев в “Олимпик” (Тетевен)?
-Е, как. Бяхме загубили от “Черно море” във Варна, а и ни бяха наритали здраво. Той се ядоса и вика: “Картотекирай ме, ще им изпочупя краката. Ако ги бия извън терена, ще станат триста бели, а на терена ще излезе, че все едно съм ги ритал и всичко е част от мача.” Ние обаче поведохме с 4:0 рано, рано и не се наложи да ги ритаме (смее се).

-Като бивш борец, как ще коментирате предложението на МОК да изключи борбата от олимпийските игри?
-Това няма как да стане. Някакви малоумници са намислили нещо... Всички големи държави практикуват борба – САЩ, Китай, Русия, Япония. Борба е имало откогато свят светува. Наистина обаче в последните години промениха правилниците и борбата стана не толкова атрактивен спорт.

-Споменахте Христо Стоичков...
-(прекъсва ме). Ицо е много голям. Добър-лош, простено му е. А и понякога се поставете на неговото място, всеки ден да пишеш щуротии и да го предизвикваш. Ами на кой няма да му изпушат нервите?! Не знам дали знаете, но преди години създадох отбор и му дадох име “Барселона” (село Български извор).

Стоичков ни
стана кръстник

дойде на основаването, за да ни върви. Донесе екипи, подаръци, страшен приятел е. Един път му се обадих сутринта в 11, а същата вечер “Барселона” играеше мач в Шампионска лига. Трябваха ми билети, уреди ги за отрицателно време.

-Как се запознахте със Стоичков?
-А, още в ЦСКА. Аз вече тренирах няколко години в клуба, а той дойде по-късно. Един ден при мен дойде Крушата и ми вика: “Взели сме страшен футболист, ела да те запозная.” И така се видяхме за първи път. По това време Христо често излизаше с нас, борците, Крушата го беше взел под крилото си, беше му покровител. После нали наказаха част от футболистите на ЦСКА и “Левски” след онзи финал за купата. Стоичков риташе футбол и поддържаше форма с нас в залата. На едно мачле Ангел Бончев играеше бос, изрита радиатора и го откърти. А Христо вика: “А, повече с вас няма да ритам, тоя ако ме ритне...” (смее се).

-Сега Стоичков е във война с Борислав Михайлов?
-Ще се разберат. И двамата са големи мъже. Донесоха радост на целия народ през 1994-а. И двамата имат място във футбола.
Стефан РАЛЧЕВ