„Когато съм на масата, не мога да устоя на две чаши вино „просекко“. Ако спра да пия за месец, веднага свалям 4-5 килограма. Обмяната ми е ужасна - напълнявам дори само като гледам храна. Колко самолети съм изпуснал заради антидопинга, когато играех. "Катания", "Лече", "Наполи" - много пъти ми се налагаше да спя навън и да се връщам едва на следващата сутрин. Завършвах мача напълно обезводнен. Функциите ми се възстановяваха след 6-7 часа. Едва през последните две години в „Бреша“ успях да разреша проблема."

-Какво прави сега Роберто Баджо? Има ли желание да се върне към футбола?

-"Много съм добре. Това е моят свят - къщата, поляната, гората, птиците...Не мисля, че бих могъл да зачертая всичко това, за да се върна във въртележката. В този момент не желая да се местя никъде. В семейството ми има 5 души, трябва да мисля преди всичко за децата си (на 18, 14 и 3 години).
Наслаждавам се на свободата да гледам с доверие на това, което ги очаква. С всичко онова, което правя, нямам време да скучая. Чувствам се господар на дните си и това е фантастично усещане. Дълго мечтаех да мога да си позволя подобен живот - да нямам повече президенти, директори, треньори, задължения, срокове, разписания. Това, което трябваше да направя, го свърших. На футбола се отдадох изцяло. Тренировки, лагери, пътувания, хотели, мачове...Не направих крачка назад, а две напред...“

-На дясната си китка носите гумена гривна с надпис Heroes Company...

„Това е една от инициативите, които ме ангажират най-много в момента. Става въпрос за организация no profit, която основах преди година. Бяхме на гости в едно село на 70 км от столицата на Лаос, където бяхме занесли материали за борба с птичия грип. От 6 години съм посланик на ФАО. Завладя ме работата на доброволците, на съвременните герои и почувствах нуждата да помогна с нещо. Там се роди Heroes Company. От месеци наред планираме интервенции за подпомагане на хора, тежко ранени от мини, дарявайки изкуствени крайници. Мечтая да отида и в Бирма, за да връча Нобеловата награда за мир на San Suu Kyi, която е под домашен арест. Тя беше тази, която поиска аз да я  взема от нейно име. Проблемът е, че сега съм в черния списък от нежелани хора от правителството на Бирма.“

От предишния си живот, изграден на базата на краката му, Роберто Баджо сега живее втори живот, изграден на базата на ръцете му. Той колекционира кафези за птици, които поправя и реставрира лично. Притежава над 200. Работи с неподозирано майсторство дървото, сам е поправил и рибарска лодка, която сега е поставил в една от трите стаи, посветени на тази му страст.
Следите от футбола са малко в сегашния му живот. На стените има снимки на Роналдо, Дзаморано, Дзанети. „Златната топка“ пък е поставил в коридора, който води към спалнята, а до нея е сложил и първите си футболни обувки номер 28, които навремето майка му е подарила.
Фланелките му пък изпълват серия от бели гардероби, заключени с ключ в склада. „Никога не съм ги показвал на никого, сигурно притежавам над 600, имам тази на Марадона от Световното, на Пеле, на Ван Бастен, на Гулит, Зико, Барези.... Запазил съм и обувките и анцузите“.
„Спомням си годините с Ариго Саки в Националния отбор, един сезон с него беше колкото пет с когото и да е другиго. Той не се откъсваше никога от футбола. Тренирахме всички дни, дори и на 31 декември и на 1 януари. Когато успявах да избягам вкъщи за един ден, ми изглеждаше като рай. Умората беше най-вече психическа за свободен дух като моя.“/БЛИЦ