Украинският защитник на Лудогорец Игор Пластун даде интервю за БЛИЦ СПОРТ пред пратеника ни в Германия Веселин Русинов , след като българският шампион се класира за 1/16-финалите на Лига Европа. 27-годишният бранител разкри някои интересни подробности от съблекалнята на отбора. Пластун говори за семейството си, ситуацията в родината си и националния отбор на Украйна.

- Игор, поздравления за класирането на 1/16-финалите на Лига Европа. Как видя мача срещу Хофенхайм, завършил 1:1?
- Мачът беше много тежък за нас. Най-вече заради напрежението върху отбора, тъй като знаехме колко е важна срещата. Вероятно и заради това през първото полувреме не играхме своя футбол и не се получаваше това, което искахме. Добре е, че

през второто
полувреме се
взехме в ръце,

вкарахме гол и за нас всичко завърши добре в крайна сметка.

- Имаше много грешки в играта на Лудогорец срещу Хофенхайм. Това само на напрежението ли се дължи?
- Да. Само по този начин си го обяснявам. Усещахме напрежението от важността на мача, а може би това създаде и някакво вътрешно напрежение в играчите. Затова и през първото полувреме толкова много грешахме, губехме топката и бъркахме пасовете. Мисля, че само от вълнението и напрежението може да възникнат такива грешки.

- Ти вече година и половина си в Лудогорец. Как се чувстваш в отбора?
- Много добре ме приеха. В отбора има много бразилци и първоначално очаквах, че това може да се окаже проблем за мен като футболист от друга страна, но не се случи. Всички бяха много приветливи още от първия ден на пристигането ми. Обстановката е дружелюбна. Ето, аз вече съм повече от година в Лудогорец и сега се опитвам да помагам на новите играчи да се адаптират в състава. Всички сме част от един тим, всички вършим една работа и имаме общи цели. Затова е добре всички се чувстваме добре като част от отбора.

- Преди да дойдеш в България, имаше ли някаква представа за нашия футбол?
- Принципно, не. Няма да лъжа, малко знаех за България. Едва когато узнах за интереса на Лудогорец, започнах да се интересувам. Прочетох нещо в интернет. Естествено, както и всички, знаех за Левски и ЦСКА, а и за Лудогорец бях чувал заради представянето на отбора в последните години. Всички останали познания за България натрупвам с престоя си в страната.

- Можеш ли да направиш сравнение между българския и украинския футбол?
- Не може да се прави такъв паралел. Преди пет години в украинския футбол имаше много пари и първенството беше на много високо ниво. Шампионатът беше много силен. Като ниво беше сравним с мачовете от Лига Европа. Някои отбори бяха много качествени. В момента нивото много падна. В Украйна сега има по-малко чужденци и се дава шанс на местните футболисти. От една страна това е добре за украинския футбол, но е по-лошо за зрителите, тъй като мачовете вече не са толкова интересни. България не е толкова голяма страна като Украйна. Затова тук има и по-малък избор на футболисти, но първенството е интересно по свой си начин. И през тази година шампионатът е оспорван, както на върха на класирането, така и на дъното. Ако трябва да обобщя, първенството е интересно за гледане от зрителите.

- Кой е най-големия веселяк в Лудогорец?
- Много са, но всяка компания има своите шеги. В бразилската група се забавляват по един начин. Лукоки, Мисиджан и Анисе си имат своите майтапи. Затова не мога да определя кой е най-големият шегаджия от тях. Почти всички са веселяци.

- Има ли съотборник, с когото си по-близък?
- Не, тъй като се опитвам да общувам и да бъда приятел с всички. Нямам проблеми с никого и с всички съм приятел, както с бразилците, така и с футболистите от другите държави. Да, бразилците са една компания. Все пак са доста хора. Излизат заедно, общуват помежду си. Това е нормално. Това обаче не бива да подвежда, че те са затворени само в тяхната група. Всички сме заедно. Един отбор сме и говорим помежду си. Румънците общуват с бразилците, те пък говорят с мен и с останалите.

- В другите отбори има традиция в съблекалнята да се слуша музика. Как е при вас в Лудогорец?
- И при нас е така. Когато в отбора беше Джонатан Кафу, винаги той избираше музиката. Някакви бразилски ритми. Сега, когато той напусна, мисля, че с музиката се занимава Джоди Лукоки. И неговият избор е специфичен, но отборът няма против. Затова той е нашият ди-джей в момента.

- А ти каква музика предпочиташ и слушал ли си български изпълнители?
- Слушам абсолютно всичко! Е, не харесвам тежка музика, хеви метъл. Но всичко останало мога да слушам. Зависи от настроението.

Не, не слушам
българска музика

 – нито народна, нито популярна. Не слушам и украинска. По телевизията виждам някакви български изпълнители, нови български песни. Гледам и слушам, тъй като ги излъчват, но не мога да кажа, че съм голям любител на българската музика.

- Къде живееш в Разград?
- В началото, когато пристигнах в града, бях настанен в апартамент. От седем месеца вече живея в къща. Това ми помага да се чувствам по-комфортно и да се отпускам по-добре след тренировките и мачовете. По-удобно е и за семейството ми.

- Наскоро ти се роди дъщеря - Диана. Това как промени начина ти на живот?
- Напълно нормално е да го промени. Когато преди три години се роди синът ми Данил, животът ми се промени кардинално. Тогава през първите две седмици не знаех какво се случва и къде съм. Сега не е точно така. Ако може така да се каже, имам опит. Но и сега има промени. На първо място, нощем не си доспивам. С времето и това ще отмине и всичко ще бъде наред. Децата са най-голямото щастие в живота ми и това ме прави безумно радостен.

- Как се запознахте с твоята съпруга?
- С Татяна сме заедно вече седем години. Запознахме се като всички млади хора. Всъщност не точно като всички, а като повечето. Това стана в дискотека в Киев. Двамата сме от столицата на Украйна. Това е много голям град, а най-интересното е, че се оказа, че живеем съвсем близко. Така започнаха отношенията ни. Слава Богу, че всичко е наред и се надявам още дълго да бъдем заедно.

- Помагаш ли на съпругата си в домакинството?
- Не съм от привържениците на старата школа, че жената трябва да бъде домакиня и да стои у дома, за да отговаря за почистването и готвенето, а мъжът да печели парите. Не, не съм такъв. Опитваме се да правим всичко заедно и гледам да помагам. Не може да се каже, че съм някакъв кулинар и да помагам в кухнята. Има някои леки ястия, които мога да приготвя. Редки са обаче ситуациите, когато ми се налага да се занимавам с готвене.

- Като стана дума за храна, какво е любимото ти ястие?
- Принципно футболистите не можем да ядем всичко, което ни се иска. Заради това се налага сам да си налагаш ограничения и да не посягаш към любимите ястия. Големите порции храна също не са препоръчителни. Но твърдо мога да заявя, че много обичам украински борш. Когато се прибирам в Украйна или когато моите родители идват в България, майка ми винаги приготвя чудесен борш. Това ми носи голямо удоволствие, а и съпругата ми много харесва тази гозба.

- А какво обичаш да пиеш?
- Като професионален спортист се опитвам основно да пия вода. Има и изключения. Това обикновено е след мачовете. Тогава си позволявам и газирано – кола и спрайт.

Не може да се каже,
че пия само вода,

позволявам си и други напитки, но гледам да се ограничавам.

- Положението в родината ти е доста специфично. Това по какъв начин се отразява на ежедневието на хората в страната?
- Политическата ситуация в Украйна се отрази на всичко в страната. Върху футбола оказа изключително голямо влияние, отразява се съществено и на живота на хората. Никой не знае кога всичко това напрежение ще завърши. Чета новините и напоследък виждам, че отново започва нещо. Честно, заради случващото се в Украйна, ме боли сърцето, тъй като няколко нечисти хора, ако може така да се каже, влияят на живота на всички останали в държавата.

- В Украйна като провал ли приеха това, че националният отбор не се класира за световното първенство?

- Не, не мисля. Не мисля, че и някой е чакал класиране. Така се развиха мачовете в групата, но съм сигурен, че ако Украйна се беше класирала за Мондиал 2018, щеше да се представи много достойно.

- Очакваш ли покана за представителния тим на родината ти след силното представяне на Лудогорец в първенството и Лига Европа?
- Честно казано въобще не искам да говоря за националния отбор на Украйна. Не за първи път ми задават подобен въпрос. Аз винаги отговарям, че искам да играя за родината си, това е моя цел. Откровено казано, мисля, че никой у нас не гледа първенството на България. Единственият шанс да ме забележат е, ако гледат мачовете от евротурнирите, но и в това не съм сигурен. Затова и нищо не мога да кажа за националния отбор и за шансовете ми да играя в него.

- Малцина хора в България знаят какво означава Пластун (б.ред. - някога разузнаваческа длъжност в казашката армия, а сега скаутска организация (Движение на пластуните). Имаш ли някакви родствени връзки с казаците?
- Не знам за такова нещо. В семейството ми никой не е коментирал, че сме наследници на някакви казаци. Докато играех в Украйна, често ме питаха по тази тема. В западната част на страната, където е и Лвов, това скаутско движение е много разпространено. Аз четири години играх в тази част на Украйна – в Карпати (Лвов), и заради това съм запознат с популярността на това движение. Но в моят род не съм чувал да имаме някакви връзки с пластуните, нито от бабите, нито от дядовците си.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ